Всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред

             Така двегодишно момиченце, болно от левкемия, успокоява майка си и баба си. В момента Бети е стабилизирана, но за да оздравее, я чака лечение в САЩ. Семейството не може да го плати.

            И нашата България е болна. Превърнаха я в дрипа, теглят я с нечисти ръце към себе си. Тласкат я в загробващи проекти - за тях „манна небесна“. Отказват да допуснат, че дългогодишното им присъствие във властта е причина за тази болест. Виждат, че трябва да се поотдръпнат, но пак настояват да участват в „лечението“. Нахалното им „орисничество“ води страната към разруха и фалит за пореден път. Само че ръководната им по презумпция роля ще намалява. Причините са биологически и поредната политическа патерица няма да осигури траен комфорт. Такъв вече е невъзможен.

         В модела на управление, който си предават неохотно като щафета, са заложени предизвестени бедствия. Практика е да се изсичат гори, да не се почистват речни корита. Практика е да преливат язовири. Практика е, когато управляваш - да се защитаваш, а когато си в опозиция - да обвиняваш тези, които управляват като теб. Село Бисер и Варна не са първите трагедии. При несменяемия модел на употреба на властта няма да са и последни.

                В модела тече прегрупиране. Разпадат се мощни съюзи. Тече разграничение между тях. Валят взаимни обвинения. А имаше такъв синхрон. Отстраненият друг ще го смени и толкоз. „Какво тук значи някаква си личност“ или банка. Но може би повече няма да е възможно толкова безпроблемно да си местят пешките върху политическата дъска.

           Тони Николов пише, че „безвремието свърши“. Основанията му са сред едногодишния протест, който изригна на рождения си ден. Достатъчно безсрамни са да сменят неудобните пешки с нови, колкото и могъщи да са изглеждали сменените. Преди няколко дена опашката пред КТБ на площад „Гарибалди” завиваше по „Ангел Кънчев”. Съчувствам на притеснените за влоговете си хора. Не толкова на един мастит вложител, заплашващ със самоубийство, ако не си получи парите. Несравнимо повече ме вълнува обаче съдбата на двегодишната Бети. Не е ли странно двегодишно дете да окуражава майка си и баба си. Да ги успокоява, че всичко ще бъде наред. А коскоджамити ти бивш министър, изрекъл някои истини за част от разпадналия се тандем, да хленчи за парите, които щял да загуби. Залогът при двегодишната Бети е много по-голям. Поне за мен.

         Ако искаме занапред и някога всичко да се оправи и да бъде наред, не трябва да позволяваме смисълът на нещата да се размива и подменя. Защото въпросът е за нашето бъдеще. Защото, ако е прав Тони Николов, значи все пак и някога - въпреки всичко, времето може да стане наше. Ще стане така, когато всички политици без изключение осъзнаят, че са слуги на своите граждани. Не гражданите да са им крепостни селяни – техни и на чужда държава. Ще им го напомняме всеки път, когато се налага.

http://novanews.bg/news/view/2014/06/15/77963/2-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5/