Разривът БСП - ДПС стигна и до фонд "Земеделие"

Разривът в управлението на европейските фондове за селско стопанство е на своя връх - във вторник агроминистърът Димитър Греков втвърди тона към ръководството на фонд "Земеделие" и за втори път в последните седмици обяви, че ще поиска оставки. Реално сблъсъкът е по-едър: от едната страна е ДПС, която и чрез министъра иска да овладее ръководството на фонда, а от друга - БСП, която е назначила сегашното.

Развръзката ще дойде по линия кой ще отиде на заседанието в четвъртък, кой има мнозинство и дали въобще ще има кворум. Предходното се провали заради отсъствие на част от управителния съвет на фонда: представители на министерствата на екологията, финансите, икономиката, на земеделието (зам.- министър Явор Гечев) и изпълнителният директор на фонда.
Напрежение между БСП и ДПС отпреди седмица има и покрай европейската програма "Конкурентоспособност".

Обвинение и обяснение

През последните месеци постоянно има слуховете за искани оставки на близките до БСП изпълнителен директор на фонд "Земеделие" Мирослав Николов и неговата заместничка Виолета Александрова. Един от едрите сблъсъци е бил при решаването на казуса дали да има проекти за луксозни автомобили, като подкрепата е идвала от партията на Доган. Сега ДПС иска да овладее институцията, която разпределя годишно над 2 млрд. лв. -  всички европейски фондове за селско стопанство и местните субсидии.

Агроминистърът преди седмица обяви, че ще иска отстраняването на двамата, като поводът за това внезапно изказване бе оплакване от Светия синод за затруднена комуникация с фонда покрай проекти за ремонт на църкви с европейски средства.

Сега Греков директно съобщи, че има "множество оплаквания от фонд "Земеделие" и от ръководството му". "Kазвам го ясно и категорично", обяви още министърът. И  допълни, че "в крайна сметка ще поискам от тях тези оставки, ако са достойни хора, трябва да ги получа и да гласуваме тяхното отстраняване".

В отговор на изпратени въпроси Мирослав Николов и Виолета Александрова съобщиха, че "да се подаде оставка точно в настоящия момент може би е най-лесната работа", но "въпросът е как тези оставки ще решат истинските проблеми в сектора, които към момента са извън компетенциите и правомощията на фонд "Земеделие".

Николов и Александрова обясняват споменатите от министъра критики към работата им с факта, че е "нормално бенефициенти, които не са покрили изискванията и са с неодобрени проекти, да се оплакват". "Ето защо хвърлянето на общи квалификации, без конкретни факти, е несериозно. Знаем, че този, който губи, се оплаква и това е примамливо за медиите. Добре е да се попитат обаче и хилядите земеделци, които най-сетне подписаха договори за проекти. Тук въпросът не е дали има недоволни от ръководството на фонда, а кой и защо има интерес от дестабилизация на единствената разплащателна агенция на България във време, когато от нея зависи одобряването на сключени договори в частните бенефициенти и съгласуването на обществените поръчки на общинските проекти", коментират още те.

В допълнение казват и че "по-съществен е и друг проблем – след като сегашното ръководство на фонд "Земеделие" свърши своята работа и разплати над 1 млрд. евро, къде е сертифициращият орган, който да представи доклад със заключение пред ЕК? Такъв орган няма, не е избран от министерството на земеделието, а договорът на стария изтече в началото на годината. Има реална опасност тези пари да се наложи да бъдат плащани от републиканския бюджет и това е основният проблем, а не жалбите на лица с проекти, които не отговарят на европейските изисквания", твърдят двамата. Във вторник пред журналисти Димитър Греков съобщи, че ЕК е удължила с месец срока за сертифициране на разходите по проекти, тъй като в момента текат процедури по обжалване на обществената поръчка за избор на сертифициращ орган в страната.

Игри на кворум

Всъщност евентуалното искане на оставките на Николов и Александрова трябва да се случи на заседание на 11-членния Управителен съвет на фонд "Земеделие", чийто председател е именно министърът, а други негови членове са зам.-министри от различни ведомства и управата на фонда. Представител на регионалното министерство не е излъчван, затова максималният брой досега е 10.
Неофициално се твърди, че ДПС се опитва да си състави мнозинство чрез промяна на представители в съвета, както и че през миналата седмица е имало провалено заседание заради неявяване на представителите на БСП. Във вторник Димитър Греков съобщи, цитиран от БНР, че заседанието не се е състояло, тъй като на него не са се явили членовете на управителния съвет от министерствата на икономиката и на финансите, като отказа да коментира дали това е умишлен бойкот вследствие на политически сметки. По информация на "Капитал" обаче отсъствалите са били общо петима.
Вчера от Министерството на финансите съобщиха в отговор на въпроси от "Капитал Daily", че техният представител в съвета не е отишъл на заседанието поради факта, че съобщението за провеждането му е изпратено много късно и без дневен ред, по който да бъде изказано становището на ведомството. От икономическото министерство посочиха същата причина. По устав предложението за дневен ред и документите към него трябва да бъдат предоставени четири дни преди заседанието.
Тази седмица въпреки твърдението на Греков за заседание в четвъртък такова отново може да няма. Причината е, че до вторник вечерта е получена само покана за заседание, без дневен ред и документи, съобщи източник на "Капитал Daily". Резултатът от опита за преврат малко преди падането на правителството е неясен и рокадата - малко вероятна. Но е показателна за стила на ДПС - целта е да получат контрол над много средства, дори и за кратко.


Какво работи фондът в момента

Разривът между партиите в управлението и ръководствата на ключови институции, които би трябвало да си сътрудничат, логично ще се отрази на получателите на средствата. Греков съобщи, че на заседанието на фонда (освен евентуалните искания за оставки) трябва да се разглеждат решения за разпределения на финансиране - около 60 млн. лв. за животновъдството, предназначени по схеми за хуманно отношение, както и други 4.3 млн. лв. за компенсиране на пропаднали площи от природни бедствия. Извън конкретния дневен ред смяната поставя под риск и последните проекти с еврофинансиране.