Даниел Смилов за новия еврокомисар: Проблемът на Станишев не е проблемът на България

През следващата седмица предстои разпределянето на постовете в Европейската комисия между държавите членки. Много от тях вече съобщиха кои са хората, които номинират за еврокомисари, като България е от страните, които все още не е обявила своя избор. За момента най-спряганите имена са тези на настоящия комисар Кристалина Георгиева и на лидера на БСП Сергей Станишев. В текст със заглавие "За Станишев и ЕС" политологът Даниел Смилов коментира във Fаcebook избора на български еврокомисар и възможността именно Станишев да заеме този пост. "Дневник" публикува целия текст:

Пиша този текст с неудобство и неудоволствие, защото лидерите на основни партии трябва да са наясно с политическите очевидности. Вчера, обаче, чухме, твърдения, които поставят тази яснота под въпрос. Беше казано, че г-н Станишев не е получил досега висок пост в ЕП, защото бил "спряган" за висок пост в ЕК - дори този на "външния министър". Нищо не бе казано за алтернативната хипотеза - че лидерът на БСП не е получил висок пост в ЕП, защото - ако зависи от партньорите ни - не би получил висок пост в ЕС изобщо. Коя от двете е по-вероятна, решете сами.

Проблемът за България (а оттам и на кандидатурата на Станишев) е, че през изминалата година авторитетът на страната ни се срина до драматично ниски нива. И то основно по вина на управленския формат, чийто мандатоносител (все още) е БСП. Към традиционните обвинения в корумпираност, успяхме да добавим и политическа нестабилност, странни коалиции с национал-популисти, и най-вече политически зависимости от бизнесмени със спорна репутация. А накрая - черешката на тортата: дори банковата система беше разклатена от един скандал между близки до правителството бизнесмени и неадекватната първоначална реакция на институциите по него.

Та ако проблемът на г-н Станишев е намирането на висок пост в ЕС, проблемът на страната е, че трябва спешно да възстановява авторитета си. Един независим наблюдател от Марс с лекота би установил, че номинацията на Кристалина Георгиева за български еврокомисар допринася за решаването на втория проблем, но затруднява намирането на решение на първия. Номинирането на г-н Станишев пък постига точно обратното.

Технологично, няма причина да се бърза с номинацията на български еврокомисар. Предложенията формално могат да се направят през август, изслушванията ще са през септември. Искаме ли наистина г-н Станишев да бъде изслушван в ЕП и да чуем обясненията му за връзките с г-дата Пеевски и Василев, за сътрудничеството с Атака, както и за гафовете по Южен Поток?Или ще убеждаваме всички евродепутати да мълчат и да не питат, че да не се изложим? Ще спечели ли нещо страната от една подобна реклама и какви точно позитиви ще противопостави г-н Станишев на тези - ясни и за децата - негативи? Да, той е председател на ПЕС, но този висок партиен пост трябва да е подплатен и с безупречно лидерство в политиката на собствената страна, което за съжаление не е налице в случая.

Така че, ако България наистина иска сериозен ресор в ЕК или поне едно тежко и уважавано присъствие, би трябвало да се възползва от авторитета, изграден от Кристалина Георгиева, която наистина е спрягана за кандидат за върховен представител по външните работи на ЕС. Една такава номинация би била естествена, задаваща ясен положителен образ на държавата. С такава номинация има смисъл и да се бърза, защото по принцип другите трябва да се съобразяват с отличните качества и добрата репутация на кандидата - на силен кандидат не може да му се даде незначителен ресор. По подобен начин стоят нещата и с Меглена Кунева, която също е безспорно подходяща и силна кандидатура за комисар. При наличието на толкова добри решения, защо отново губим време в лутане между невъзможното и конфузното?