Цената

Светът все по-трудно ще продължава да е същият. Не и след като привиждаш в хората от сваления от теб самолет шпиони. Появиха се записани разговори между лица с установена самоличност. В известна степен тези разговори протичат в някаква полусдържана досада към жертвите, които не познаваш.

Жертвите, които, уви, не са носели никакво оръжие. Но все пак са „заслужили” съдбата си, защото какво търсят там, където се води война, черт возми. Липсва доловимо чувство за вина.
Почит към загиналите се изрази в една зала със ставане на крака и с едноминутно почти мълчание. Без излишно политизиране.

Вече е въпрос на личен избор. Франция, ако ще, да се мистрализира. Нас вероятно продължават да ни гмурват в „Южен поток” въпреки уверението, че работата по него тук е спряла. Как да сме сигурни какво ще прави правителството-пътник до 6 август.

Поредната управленска конвулсия с доминиращо участие на БСП съвпадна със свалянето на самолет с 298 пътници. Сговорил ли се е светът, че привижда извършителят. Уличеният за такъв обвинява страната, от която анексира територия.

Дали и Втората световна война – уж приключила, не заложи примки за нов масиран конфликт. Останало е май нещо неуредено. Отлагането на решенията може да е бумеранг. Как да си дипломатичен с откровеното и безскрупулно зло. Докога да играеш по правилата му, за да избегнеш някакви загуби. Да, загуби ще има. Те са неизбежни. Но компромисите за нечия чужда игра гарантират неизмеримо по-големи загуби в бъдеще. Не показаха ли събитията колко безпочвен е бил оптимизмът на Чембърлейн и Даладие в навечерието на Втората световна война.

Дали днешната в началото нерешителност на света за по-строги санкции не е препратка към миналото. Ако така продължава, току виж – има „шанс” историята да се повтори.

Проблемът е в технологиите – сателитни снимки и записи на разговори. Докато в Северна Корея такива проблеми няма. Там населението „узна“, че неучаствалият в световното първенство негов национален отбор се е класирал за осминафиналите.

Пророк ли е Тютчев, като пише, че „Умом Россию не понять.“ и „В Росию можно только верит.” Светът осъзнава цената на тази вяра. Цената надвисва върху България. Последното правителство положи съвестни усилия да я увеличи.

Ето, че след година и месец и нещо тукашните наместници подадоха оставка. Дали им стигна времето да изпълнят всичко възложено – тепърва ще усещаме. Разполагат с броени дни и едва ли ще ги пропуснат. Не може да им се отрече упоритото старание.

Може ли протестът да е удовлетворен от тази оставка. По-скоро – не изцяло. Това е нещо, което беше нормално да стане преди година. Тази оставка не е повод за празник, защото трудното предстои. Оптимистично обаче е, че оттук-нататък се очертава нетърпимост към начина за употреба на властта, демонстриран ни от последните правителства. Подобна гражданска чувствителност е обещание за дискомфорт у всяко следващо управление, което си въобрази, че е недосегаемо и поднови старите отработени практики.

Не след дълго бъдещето ще го покаже.