КОНСТИТУЦИОННОТО МНОЗИНСТВО

Насред идейната пустош на изминалата година се появи интересната политическа идея на движението „22 септември”. Тя предвиждаше обединение на всички градивни политически сили в страната с цел постигане на мнозинство, способно да промени Конституцията.

Промяната на Конституцията или приемането на нова такава е реалистичен начин за измъкване на страната от блатото на фасадната демокрация. И може би единствения реалистичен. За съжаление, движението нямаше ресурс да се организира като партия, но това не прави идеята по-малко жива и привлекателна.

Следващите редове нямат за цел всеобхватното изясняване на въпроса какви конституционни промени са нужни за измъкване от споменатото блато. Те само ще засегнат темата КАК може да се постигне въпросното конституционно мнозинство. И постижимо ли е то изобщо.

Разбира се, основа на такова мнозинство могат да бъдат само т.н. десни избиратели. Наричаме ги  десни условно, защото под това име ще разбираме в същност некомунистическите проевропейски настроени избиратели. Бързия поглед назад показва, че през последния четвърт век активизирането и обединяването на гласовете на тези избиратели е ставало по два начина. Единият е посредством дясноориентирана популистка партия, водена от харизматичен водач – какъвто е случаят с ГЕРБ. Другия е начинът, по който стори това СДС.

Историята на СДС е показателна в много отношения, затова е добре да припомним някои места от нея.

Политическите сили, които започнаха промените в страните от бившия съветски блок изчезнаха от сцената скоро след първите свободни избори и отстъпиха място на различни политически партии. Единствено СДС не само не се разпадна, но и продължи възходящото си развитие още десетилетие. Причината за това е очевидна: СДС не беше партия, а движение, обединяващо различни партии и като такова успяваше да запази политическото многообразие на членовете си и същевременно да ги обедини около няколко общи цели. Упадъкът на Съюза започна, когато той се превърна в партия, като това беше сторено във възможно най-лошия за партийно строителство момент – когато беше ясно, че й предстои да поеме властта. В съзнанието на избирателите образът на СДС като движение остана още известно време и това му даде още няколко години живот. Накрая, опитът да се дестилира автентично дясно от останките на СДС доведе до създаването на ДСБ и сегашното положение в тази част на политическия спектър.

Мнозинство, достататъчно за да промени Конституцията, може да се достигне, ако се използват едновременно и двата начина – този на СДС и този на ГЕРБ. Нас, естествено, ни интересува първият. Създаването на Реформаторски блок беше крачка в тази посока. Следващата крачка може да е разширяването на този блок или, ако той не желае това, обединение на по-високо равнище, чрез създаване на някакъв “конституционен” блок, който да включи РБ като отделна формация плюс други желаещи – колкото повече, толкова по-добре.

От тук можем да заключим, че създаването на нови десни партии не е пречка за достигането на  конституционно мнозинство, стига да е налице желанието за тяхното обединение. Признак за такова желание е отказът от взаимни обвинения. Всеки опит за плюене по другия, всяко доказване доказване кой е по-прав и по-десен, е признак за нежелание за обединение. Вредата за целокупното дясно от такова поведение е двойна: то вреди колкото на оплютия толкова и на плюещия. Това е все едно да имаш два автомобила и да блъснеш единия с другия.

В анализа до тук съзнателно се ограничихме в групата на некомунистическите и проевропейски настроени избиратели. Съществува, обаче, още една група, която може да се ползва за целите на конституционното мнозинство – тази на некомунистическите евроскептични избиратели, или тези, които обикновено наричаме “националисти”. Редно е да се преразгледа отношението към термина “национализъм”, който често се смята за несъвместим до голяма степен с демокрацията. И то не просто по конюнктурни причини. Национализмът е родил постосманските държави в Източна Европа, каквато е България. (А и не само тях.) Да се отрича национализма е все едно да се отрича причината за тяхното съществуване. Това, освен всичко друго, тласка някои изповядващи този национализъм избиратели към партии с националистическа фразеология, но работещи за чужди интереси или ратуващи за авторитаризъм.

Без съмнение, една нова конституция има какво да предложи и на тази група избиратели.

Ако и когато този конституционен блок бъде осъществен и получи значим брой гласове на изборите, следва част втора: взаимодействие с ГЕРБ за достигане на конституционно мнозинство. Това е може би най-трудния момент от цялата операция. Непредсказуемостта на партия като ГЕРБ превръща следизборното партньорство с нея в изключително трудна и отговорна задача. Ако трябва да се предложи някакво образно сравнение, бих казал, че това е все едно да яздиш хипопотам.

Знаем от Анимал планет, че хипопотамите са зли и непредсказуеми животни, а понякога даже хапват и месце. Но нямаме избор. До там сме я докарали, че ако не го направим, следващия път може да имаме работа с тиранозаври.