ПУТИН СЕ ОТТЕГЛЯ ОТ СВЕТОВНОТО ПО ФУТБОЛ

Думите на бившия руски футболист и коментатор Владимир Перетурин отекнаха доста странно след изявлението му от 4 август тази година пред руското списание “Sport Weekend”: «Наложително е да се откажем от домакинството на световното първенство по футбол. Това ще бъде много скъп шампионат. Ние трябва да строим бази, стадиони, телевизионни центрове...»

Ако се съди по усилията на Путин да върне Съветския съюз и да ограничи всякаква опозиция в Русия, думите на коментатора звучат доста своеволно, ако те не са нарочни, тоест по поръчка.

Натоварил ли е Путин този коментатор с 19-годишен опит в областта на спорта да отпочне постепенното оттегляне на Русия от световното първенство през 2018?

“The Moscow Times”, който също публикува изказването му, може да се изтълкува като още един знак, че Путин може би не е склонен да харчи нови милиарди, този път за футбол. А те се изчисляват на около 20 милиарда. Да не говорим за влагата, която още му държат петдесетте милиарда похарчени за Сочи! Днес олимпийското селище в Сочи е град-призрак – обрасъл, безлюден и архитектурно отчайващо старомоден. Лифтовете и машините за поддръжка ръждясват и постепенно се превръщат в отпадъци.  Фантасмагориите на Путин, че това място ще бъде обърнато в център за международни срещи и казина, си остават точно това – фантасмагории.

Руснаците никога не са били чужди на фантасмагории, та и путиновите. Владимир Перетурин обаче казва и нещо повече: «Ние живеем бедно, а купата ще ни струва милиарди!»

Ето това е необичайното: намери се един руснак да признае, че Русия е бедна страна. Това за нас не е новост за цялото съществуване на Русия, царска или комунистическа. Нещо повече, след първенството за купата в Бразилия, на Путин  би му било малко трудно да се сравни с тази страна. Бразилия е една от изгряващите световни икономики с територия сравнима с тази на САЩ и с несметни богатства. Путин не би могъл да се сравни по нищо с пищнността на бразилския тропик и икономическата динамика на тази страна, въпреки нейните вътрешни социални проблеми. Освен това е много съмнително, че той би се справил с такава задача само за четири години и без помощта на западни строителни компании, машини и материали (както беше и случая със Сочи). Днес и санкциите висят над главата му като дамоклев меч и, ако се съди по мрационалното му държане, бъдещето не предвещава нищо добро. Явно в Русия си дават сметка, че рискът за нова и много по-жалка излагация пред света би бил доста реален.

И така, въпросът става логичен: натоварен ли е коментаторът Владимир Перетурин да започне отдалече да ни подработва за отказването на путинска Русия от първенството? Какво пък, ние можем да го разберем – бедността, в края на краищата, не е порок. Познаваме я от последните 70 години, когато всички бяхме равноправно бедни, с изключение на по-равноправните, докато те се мъчеха да ни убеждават, че две и две прави пет.