Близнашки – лицето на подмяната

            Е, доживяхме поредният криптокомунист да яхне държавата, па макар и за кратко. Разбира се, никой не е очаквал, че позьорът Близнашки, ортодоксален комунист до вчера, неразграничил се докрай от довчерашните си другари от  партията-кърмилница, присламчил се безсрамно към протестиращите против статуквото… ще стане премиер. Но у нас всичко е възможно, абсурдите са навред. Разбира се, историята се повтаря – така навремето Луканов лансира недоразумението Желев, удобен конформист и убеден марксист за президент. Желев се отблагодари стократно с кадифена нежност към бившите си господари, сваляне от власт на първото демократично българско правителство и пр.

            Какво да очакваме от другаря Близнашки, поредният троянски кон в лагера на демокрацията?! Първо – той не е икономист, какъвто трябва да е вероятно един адекватен премиер предвид ситуацията, а тесен специалист по конституционно право / то у нас нито правото ни право, нито конституцията ни конституция, но всичко това  е дело на неговите другари…/ …

 Ами нищо не можем да очакваме, освен да ни открадне два месеца от живота; част от другите министри също показват властова обремененост с бивши управления на комунистите. Младите пък от тях показват някакви биографии, твърде далечни на българското нелепие в момента, за да го разбират и да действат. А може би и затова са сложени – да не пречат на узаконяването на грабежите…

Какво да кажем за мислещите българи… Просто не им остава нищо друго, освен да се порадват на последното лято и да чакат настъпващия мрак. Бедни, унизени, объркани от политически и финансови тарикати. И без перспектива в тая мръсна, долна, мизерна, скапана и омърлявена държавица.