Ало - ало

Какво направи БСП, откогато се преструва, че не е БКП, е ясно. И е полезно да се напомня. Но след А е добре да кажем и Б. Не виждам причина да го спестяваме. Целта не е да стигнем до АБВ. Още по-малко – да търсим под вола теле. Целта е да се отървем от модели и практики, отчетливо забележими при последните 3-4 правителства. Без излишни вълнения, моля. Костов ще го сложим да ври в отделен казан. Нали и като политически пенсионер извиква пяна в толкова уста. Историята ще отсъди. Ама не тая, която ми преподаваха в училище. Нито пък медиите, които щафетно и самоотвержено обслужваха последните две правителства – като внезапно обръщане на платното при сърф. Не може да им се отрече на медиите ни – ловят политическия вятър и пак са нащрек – сакън, да не го изпуснат. А съответните правителства изобщо не протестират.

ГЕРБ не е най-голямото зло. Защо само е тази нервност на лидера, когато не му задават правилните въпроси. Защо не търпи критика. Защо намира уют в монолога. Защо демонстрира дискомфорт и градираща агресия в диалога. Какво е партията без него. Какви принципи и идеи изповядва тя. Ако го няма, кой ще ни осведомява за позицията му от сутринта, обеда или вечерта, или пък на следващия ден. Кой ще ни осведоми за предпоследната истина, която ще претърпи промяна на следващия ден и т.н. Кой ще ни каже, че телевизорът ни е повреден или телефонът ни е развален, защото не сме разбрали както трябва. Защо има агресия към г-н Станишев и г-н Кънев. Но такава липсва към ДПС, към бившия президент, към г-н Румен Петков, към г-н Пеевски, Ами защото коалицията между БСП и реформаторите предстои, ще каже някой. Ако той е решил да си чака Годо, свидно ми е да му попреча.

Какво да го мисля Радан Кънев. Чистосърдечно ще взема да се доверя на тези, дето твърдят, че Иван Костов му дърпа конците. Ако е така, в някакъв момент ще си проличи. Вероятно има по-прозорливи и наблюдателни хора, които вече са го забелязали. Телето под вола все някога ще измучи, ребята. Нали девизът на граф Монте Кристо гласеше: „Чакай и се надявай”.

Дали някой не ни вменява бъдеща вина, ако не му осигурим 121 +. Защото отсега ни предупреждават какво ни чака – подобие на правителството Орешарски. Не се ли отказа от властта обиден някой в края на мандата си заради протестите в края на зимата през 2013. Но освен бесепейското дирижирано участие, в тези протести безпартийно и буквално изгоря Пламен Горанов – светла му памет. Той се самолиши от живота и приключенията, които обичаше, заради принципа. И той ли беше платен в ущърб на абдикиралия от властта.

За абдикирането от собствената отговорност, когато си на власт, е подло да обвиняваш някой друг. С обидената си оставка кой подари властта на правителството Орешарски. И кой се готви след 5 октомври да разиграе същата сценка, като невинно се отдръпне. Девствено почти. Ако не му осигурим нужния комфорт, в който ще докаже несъстоятелността си, която вече пролича. Кой ползва едни и същи инструменти – медийни и банкови. ДСБ, завалиите, си държали парите там. Лошо. Но има и по-лошо. Държавните пари в тази банка набъбнаха при едно по-скорошно управление. А напоследък пасиансът нещо се развали и не излиза. Мъка-а.

Служебният министър на правосъдието Христо Иванов казва: „Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е и срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ като модел на партийно строителство и управление.”

.На разярените и скандализираните от това мнение не мога да помогна. Ако ще се почувстват по-добре, да му звъннат на ЕГН-то на министъра.