Да обичаш Пеевски

Граждански инициативен комитет "Столипиново" бил издигнал кандидатурата на Делян Пеевски за депутат в 43-то Народно събрание. Ето и обяснението на Яшар Асан, също издигнат за такъв от обитателите на знаменития пловдиски квартал:“Много хора в България го намразиха, но ние го обичаме. Това е. Човек, който се е доказал, че може да работи, политика да прави и бизнесмен, който е успял бизнесмен”.

Както се казва, това е положението. При което Пеевски съвсем не е застрашен от перспективата да артиса извън властта. Всички структури на ДПС в района на Пазарджик са издигнали кандидатурата му – вероятно със същите основания.

Може би е добре да напомним, че Пеевски беше издигнат от десетки структури на ДПС и при изборите за европарламент – и беше избран за евродепутат, но се отказа в полза на тогавашната министирка на екологията Искра Михайлова, която замина за Брюксел и остави в наследство спрени еврофондове и забатачено министерство.

Този избор – или по-точно това налудно отстояване на Пеевски въпреки всички золуми и злини, които въпросната персона причини и на България, и на партията си, и на нейните коалиционни партньори, показва много ясно какво е ДПС и какъв е нейния електорален потенциал. ДПС е партията на “успелите бизнесмени”, превърнали държавата ни в бащиния, а нейните избиратели са или крепостните селяни на “Булгартабак”, приватизиран на тъмно и под контрола на г-н Кой, или мургавите братя от Столипиново и други подобни оазиси на платения вот.

По-важно е да си дадем сметка за какво гласуват тези, които избират ДПС. Гласуват за една етно-корпорация с четвъртвековна история, чиято основна функция е да разпределя порционите в държавата.

Гласуват за стратегическия партньор на БСП в двете най-крадливи правителства в българската история.

Гласуват за светлия образ на Пеевски и за да бъде поправена върховната несправедливост с прогонването му от позицията шеф на ДАНС.

Гласуват за кукловода Доган, теглещ нишките от своите сараи – и за временно почезналия Христо Бисеров.

Гласуват за КТБ и платените медийни варвари.

Гласуват за Южен поток, АЕЦ “Белене” и подобни проекти, използвани от успелите бизнесмени като ножове за дране на българите.

Гласуват най-сетне и за прословутата патерица, която подпираше недъгави правителства, за да ги спъне в най-подходящия за целта момент – когато възможностите да управляваш, без да носиш отговорност за това, са вече изчерпани.

Гласуват за чалгата, в чието име живеят, и за тинята, в която затъват.

Разбира се – и това гласуване е въпрос на избор, поне когато не е продукт на шепа мръсни десетолевки, дадени в някое кьоше. Това също е един от аспектите на демокрацията: какъвто народът, такива и водачите му.