Николай Флоров
Украйна излиза изпод сянката на Русия – това е факт.
Може би най-важния факт, който дава право на украинците да търсят своята свобода от Русия, е тайното политическо общество «Братството на Свети Кирил и Методий», просъществувало между 1845 и 1847 година, когато имперските руски власти го разтурят и повечето от членовете му са или заточени, или в затворите.
Целта на дружеството: да възроди идеите за традиционното украинско братство и за независима украинска нация като част от свободна и равноправна славянска федерация.
Обществото се стреми да либерализира политическата и обществена система на имперска Русия и в съответствие с християнските и славофилски принципи на неговите членове. Либералната украинска интелигенция веднага дава подкрепата си на тия идеи.
Главният инициатор на дружеството е историка Николай Костомаров, а името идва от двамата светци Кирил и Методий, считани за герои сред няколко славянски нации и чествани като мисионери на християнството, освен като създатели на кирилицата.
Тук трябва да кажем, че това става по време, когато в царска Русия имената на двамата светци са били свързани без предразсъдъци и без комунистическа цензура с българското покръстване и ролята на българските и византийски мисионери в приобщаването на славяните и киевските викинги (варанги) към християнския свят. Никой тогава не е мислел да изопачава истината.
Конкретните цели на това тайно общество са били както следва: премахване на робството, широк достъп до образованието, превръщане на империята във федерация от славянски народи, като Русия е един от равноправните, както и въвеждането на либерално-демократичните принципи на свободата на словото, мисълта и религията.
От самосебе си се разбира, че имперска Русия никога не би допуснала това. Това обаче никога не е позволила и болшевишка Русия. Напротив, Украйна понася най-големите злини след болшевишкия преврат през Октомври 1917.
Нищо чудно, че един от членовете на дружеството е и националния герой на Украйна Тарас Шевченко.
Фактът, че руснаците се появяват късно на историческата сцена с определен експанзионистки апетит, определя и главния конфликт между Русия и Украйна, а именно че Киев, тоест Украйна, е център на руско-украинското православие, че Украйна е дала началото, че тя първа от двете е била в контакт и е повлияна от византийската и европейската култура (с немалка роля и от българското царство). Перспективата Украйна да пренапише дълбоко извратената си от руснаците история е убийствена мисъл за путинизма. Една независима Украйна би поставила Русия в унизително положение, тоест духовните светини и центърът на руското православие да се окажат в друга държава. «Пуританът» Путин, тоест радетелят за чиста руска култура и морал, би бил подложен на непреодолимо проникване от целия културен и морален калейдоскоп на Европейския съюз и САЩ чрез Украйна.
За Путин това е олицетворение на ужаса. По всички признаци той още не знае какво да прави и просто мисли, че може безнаказано да размахва бухалка под носа на Украйна.
Междувременно, българският комунист с неговата традиционна идеологическа стагнация така и не може да разбере епохалността на тия събития.