Петя Владимирова, http://www.dnevnik.bg
"Това е мое право да взема съответното решение и на по-късна фаза ще обясня своите мотиви. Нямам претенции към този магистрат, но магистратите трябва да се развиват в рамките на съдебната система и по изключение да встъпват в изпълнение на политически функции."
Така служебният премиер проф. Георги Близнашки обясни в петък (неформално, в импровизиран отговор на въпрос) защо няма да назначи съдия Аглика Адамова за заместник-министър на правосъдието, която бе предложена от министъра Христо Иванов.
Премиерът оповести това след подозрително мълчание и след десетдневна медийна артилерийска подготовка - откровена, манипулативна атака срещу министър Христо Иванов, който предложи Адамова, и срещу самата нея заради това, че е дъщеря на лошия си баща. Атака, проведена предимно от издания, финансирани в голямата си част с изключение на някои сайтове от банката на Пеевски/Василев в периода, когато двамата са били едно бизнес цяло.
Отминавам будещото съжалителна усмивка противоречие в изявлението на премиера - че магистратите трябвало да се развиват в рамките на съдебната система и само по изключение в изпълнителната власт, след като няколко дни по-рано бе подписал назначението на съдия и прокурор за заместник-министри, без да обясни изключението.
Размишлявам върху смисъла на отказа му и върху реалните мотиви.
Смисълът: Отказът на Близнашки е бламиране както на Христо Иванов,
така и на хилядната съдийската общност,
която оказа впечатляваща професионална подкрепа на съдия Адамова
Аз не вярвам професор Близнашки да е взел свободно и по съвест своето решение. Това назначение - на зам.-министър на правосъдието, беше най-сериозният тест за това доколко е независим служебният кабинет от задкулисието (думата е моя и аз ще я ползвам в собствения смисъл на понятието, без да любопитствам какво влагат в нея самият премиер и девалвиралата политическа тълпа, когато я употребява), защото става дума за съдебната система, която е гръбнакът на държавността и е в окаяно състояние заради зависимостите в управлението й, осъществявано от висшите съдебни съвети такива, каквито се изреждаха досега на кормилото на третата власт. Най-кратко описано - това е управление в зависимост от външни политико-икономически интереси, преплетени с лични интереси на лобита, укрепени здраво вътре във върховете на съдебната система.
Повтарям -
съдебната власт е мярката за държавност
- не енергетиката, не дори социалната загриженост, не магистралите. Христо Иванов в многобройни статии и доклади на Българския институт за правни инициативи, чийто довчерашен директор е бил, е изразявал открито становището, че съдебната система се нуждае от най-сериозно преораване, включително въвеждане на правила за отчетност на главния прокурор и намаляване на 7-годишния императорски мандат на обвинител номер 1, заложен в конституцията. Включително и за промяна на системата за сегашното случайното разпределение на делата. Включително за промяна на правилата за избор на ръководителите в съдебната власт.
Да, БИПИ е сред седемте организации, които настояват и за промяна на правилата за предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд, срещу която мнозинството във ВСС силно се съпротивлява. И там - точно там да търсим корените на залпа срещу него, ако сме сериозни медии и имаме що-годе някаква отговорност към хората, които чакат правосъдие.
И тъй като съдия Адамова е предложена от същия този министър за негов заместник;
И тъй като самата съдия Адамова тази пролет реши симптоматичен съдебен спор за достъп до информация в ущърб на Делян Пеевски, като отхвърли отказа на ВСС да огласи данните за неговата "работа" като следовател, подчертавайки, че не може да се прави изключение "само за Делян Пеевски";
И тъй като - най-сетне - самият премиер Близнашки не посочи мотивите си -
какъв друг извод да направя освен да видя простата причинно-следствена връзка, произтичаща от фактите, а именно:
Служебният премиер не издържа теста за независимост,
а съдебната власт остава под диктата на "Корпорацията Пеевски"
Отказът да бъде назначена съдия Адамова - магистрат с доказано безупречна съдийска и морална репутация, е осъзнат страх пред реалния ментор на съдебната власт, който диктува отпор и само отпор и нищо друго освен отпор срещу всеки, който се осмелява дори само да заговори за промяна на порочната реалност. Отказът на премиера е дубликат на съпротивата на най-влиятелни кръгове в съдебната власт, които са и най-ревностните крепители на статуквото и с цената на всичко не позволяват то да бъде променено. Тъй че случаят не е просто някакво упражняване на правото на премиера, както се опитва той да ни убеди, а илюстрира зависимост.
Но да беше зависимост само на служебния премиер...
Зависими са политическите водачи, чиито парламентарни партии могат да осъществят промяна по законодателен път - те треперят от страх пред главния прокурор и по тази причина
"корпорацията Пеевски" и "главният прокурор" са двете табута
в популисткото говорене на политическите лидери
А за съжаление и в говоренето на президента, който би могъл, ако имаше куража, да бъде безпристрастният авторитетен коректив.
Заради описаното дотук не се чува, и то в навечерието на парламентарните избори (!) и една идейка какво смятат да променят в съдебната власт политическите партии. Те бягат от всеки проблем и въпрос с будещото вече трагикомични споглеждания клише "Нека оставим прокуратурата да си свърши работата".
И тя си я върши - виждахме години наред как, виждаме и сега - ослепително конюнктурно. Предостатъчно е да забележим как само за седмица прокуратурата прекрати две разследвания, свързани с името на лидера на ГЕРБ - за скандала "Мишо Бирата", в който бе замесен Ваньо Танов, и за смъртта на Чакъра. А няма как да не припомним и съдбата на делото за костинбордските бюлетини, и стряскащата юридическа каша в делото за обвинението в подготвката на убийство на Делян Пеевски.
През това време
публичното говорене на политиците заприлича на водевил:
Лидерът на ГЕРБ едновременно се оплакваше, че костинбродското дело му отнело няколко процента на изборите през 2013, а в същото време заявява, че вярва само на главния прокурор!
Президентът едновременно се възмущаваше, че прокуратурата противоконституционно го проверявала, и в същото време благодари на главния прокурор, че прекратил проверката (която вероятно някой луд подчинен е образувал без знанието на.... главния прокурор!)
Цитирам - и ще продължа да цитирам! - лидера на ГЕРБ, защото смятам, че той дължи обяснение на думите си, особено на фона на социологическите сондажи, които му предричат ново управление: "Доган пръв разбра, че който има медийна империя и контрол над съдебната власт, може да управлява."
Ако се опрем на авторитетните думи на политическия лидер, то е ясно, че онзи "който има контрол", не иска да изпусне контрола и следователно той, а не друг, естествено обявява курса "на оръжие", а служебният премиер само го изпълнява. За да не бъде позволено нито Христо Иванов, нито който и да е друг правосъден министър да промени каквото и да било. Държателите на контрола само ще си направят труда да изтърпят за малко реформаторски настроения министър, за да го ползват като благовидна декорация пред Брюксел, докато "корпорацията Пеевски " си менторства върху съдебната власт чрез своите марионетки отвътре и отвън.
Тази е картината, която искат да скрият,
и е любопитно дали президентът Плевнелиев я вижда в реални контури
А докато се питам, нека проф. Близнашки не ни прави на наивници в пространните си интервюта - дори не до три пъти, а през ред да повтаря думата "олигархия", докато не я назове поименно, няма да ни убеди с какво и с кого се бори. А "новият морал" в премиерските изявления ще звучи по-кухо и лицемерно от борбата с класовия враг в практиката на "красивия идеал - комунизма".
Всъщност
смокиновите листа на политическите водачи
започнаха устремно да падат
още с отказа им да изберат главен съдебен инспектор
тази пролет,и то след като съдийската общност пое отговорност, свърши работата на парламентарните юристи и най-прозрачно номинира две съдийки - с безупречен авторитет и проверени в публична процедура.
И тогава отговорът беше на практика "не", както и сега, макар и изразен чрез бездействието на парламентарните партии поради невъзможността да се спазарят след завоя на Борисов към кафето с Местан, вместо да обсъдят заедно и открито качествата на предложените.
Изводът от онзи случай е, че ДПС, ГЕРБ и БСП не искат независим съдебен инспекторат и не Брюксел, не Вашингтон, не Господ ни Сатаната може да ги принуди. Тогава падна най-плътното им смокиново листо и отблъскващо се оголиха срамотиите им по отношение на съдебната власт - те няма да позволят нейната независимост, това ги обединява.
(Сега - с изявлението на Близнашки в петък - отлетя и последното прокъсано листенце, вероятно се надяват Христо Иванов да се навие безропотно да им позакрие отново срама.) В това отношение политическите водачи са единомишленици с лобитата на статуквото във върховете на съдебната власт и заедно бетонират непробиваемата стена, срещу която всеки честен и с реформаторска програма правосъден министър би си строшил главата. Затова - да си кротуват читавите магистрати (пледира служебният премиер и професор юрист), да не напират за изпълнителната или законодателната власт... Откъдето могат да се правят реалните промени!
Тъй че не вярваме проф.Близнашки да огласи някога ("на по-късна фаза") истинските си мотиви да откаже да назначи съдия Аглика Адамова. Не, не се огласяват мотивите на страха. Мотивите на зависимостта. Зависимостта, що се отнася до съдебната власт, е една и съща - и на отишлия си кабинет Орешарски, и на сегашния служебен, и на бъдещия.
Вярно е, уви, и многократно съм го писала, че независимостта на съдебната власт се предава отвътре и то от нейния управляващ орган, който създаде за целта съдебната номенклатурна класа за да бъде тя тил на съмнителните задкулисни сделки и да мачка отказващите да мълчат. Но обществото трябва най-сетне да разбере, че отговорността за състоянието на правосъдието е на политическата власт. Която вижда всичко, но не иска да го промени, защото се възползва при нужда.
Този е изначалният проблем и от него произтичат всички останали.
Ако мъждука надежда, тя е в читавите магистрати
- в конкретния случай в онези над 1000 съдии, които ясно казаха с подкрепата си за съдия Аглика Адамова, че честният професионалист не трябва да се свива, да кротува и мълчи, а да има кураж дори на този отвратително мръсен терен да се бори за промяна.
Заради хората, повтарям, които искат правосъдие.
Вземете последните новини.png)
