Откровенията на един шут

Свободата на словото има една неизбежна черта – тя скоро досажда. Затова и минава незабелязан фактът, че президентът на Русия господин Дмитрий Медведев напоследък обира точките: той откровеничи.

«Впечатляващите показатели от двете най-големи модернизации в историята ни, казва той, тази на Петър Велики и съветската, са платени с разорение, унижение и унищожаване на милиони наши съотечественици».

Ето това е новото поколение на Русия: ако това го беше казал някой преди 20 години, него го чакаше 20 години принудителен труд в Сибир! От друга страна, гледайки неговата примерна  физиономия и склонност към обилно бърборене, въпросът е на колко водки господин Медведев прави тия откровения?

Вярно е, неговата позиция на борец срещу безпаметния алкохолизъм в  Русия звучи така рицарски! Но иначе сме го виждали и в сияйна поза с халба в ръка и явно готов да изплюе истината.

Той говори за корупция, за произвол, несвобода и несправедливост, за продажни чиновници и нищо не предприемащи «предприемачи», за разграбване на природните богатства, за пренебрежението към правото и съдебните институции...

Списъкът е дълъг. И на пияницата, който плаче като гледа, че вече му е останала само половината от бутилката, той с комсомолски ентусиазъм заявява: «Ще преодолеем кризата, изостаналостта, корупцията. Ще създадем нова Русия. Напред, Русия!»

Той дори споменава, че няма да действа бързо, както биха искали привържениците на «перманентната революция». Терминът, взет от идеите на Троцки, е явен намек за идейния хаос и безпътица  в сегашна Русия.

С такава ревизия започна и господин Горбачов с неговата перестройка, но той предпочете идеите на Бухарин. И двамата са пречукани от Сталин – единият с брадвичка в главата в тайната си резиденция в Мексико, а другия с куршум в тила в подземията на КГБ.

Така или иначе, не би било трудно да разберем на какъв градус господин Медведев говори тия неща: трябва само да следим приказките му като изтрезнее.

По-важно е да запитаме що за тандем са тия двамата –  Путин и Медведев? Виждали ли сте по-оригинална  театрална постановка от тая, в която Путин си избира един напълно неизвестен комсомолски ентусиаст и го чучва на президентския трон на Русия, оставяйки за себе си скромното премиерско кресло?

Зад усмихнатия, почти бонвиван Медведев стои студената и пресметлива мумия на Путин. Той не говори. В живота на тоя човек усмивката е дефицитна и мефистофелска стока, от която – гарантирано -  всеки може да загуби апетита си.

От него може да чуете най-много едно ръмжене от сорта: «Русия не е мечка да изяде всички...». За това трябва само да попитате електронно-задушените естонци, чеченците и грузинците, да не говорим за останалите източно-европейци.

Според  приказките на бившия президент на САЩ Буш-младши (въпреки предупрежденията на баща си, бивш президент на ЦРУ), «Путин е силен лидер и аз харесвам това. Той е мой приятел.»

Веднага след това изявление СNN пита сенатора Джон МакКейн какво мисли за Путин и той казва: «Вижте физиономията му - това е KGB-goon». В речника «goon» е преведено като «наемен убиец, разбойник, гангстер».

По неписан журналистически етикет характеристики от тоя сорт не се дискутират надълго и нашироко. Така както вдъхновените изявления на господин Медведев не споменават и не дискутират убийствата на журналисти или приписваните на путинизма бомбени атентати в московския жилищен комплекс, училището в Беслан или безцеремонно затворените уста на неофициалната опозиция.

Господин Путин изпраща отвреме на време допотопните си бомбардировачи на арктически полети близо до североамериканските брегове, просто така, да изпита континенталната защита на Канада и САЩ.

Нищо че това  е тактика от времето на студената война – просто господин Путин иска някой да гъделичка подбитото самочувствие на Русия като велика сила. По същата причина той праща и една подводница на дъното на Арктика да остави руското знаме там – недвусмислена претенция към подводните богатства на района, или продава на ангро, без никакви задръжки, оръжията си на венецуелския психопат Чавес.

Господин Медведев от своя страна така обича да е в компанията на чужди величия - това е неговия «натюрел». Там той е усмихнат, безметежен и почти щастлив. Това е и задължението му като придворен шут. Такъв е и на току-що състоялата се международна конференция на тема «Съвременната държава и глобалната сигурност» в Ярославл, за която специалистите казват: «По-рано се мъчехме да разшифроваме плана на Путин, а сега се мъчим да схванем какво представлява стратегията на Медведев».

«Руската демокрация няма механично да копира чуждестранните образци – казва господин Медведев – гражданското общество няма да бъде купено с дарения от чужбина; политическата култура няма да бъде променена с просто подражание на политическите обичаи на напредналите общества. Ефективна съдебна система не бива да се внася... Ще преодолеем кризата, изостаналостта, корупцията. Ще създадем нова Русия. Напред, Русия!»

Неговата нова Русия  явно ще бъде изровена от небитието.

Възможно ли е  тоя човек да не знае, че неговата Русия от двеста години буксува на едно място? Възможно е, разбира се: същата поза ще откриете и в думите на Державин, придворен поет и потомък на покръстен татарин от Великата Орда, навлечен в германска униформа от Екатерина Велика, чиито творения и досега са мъгла за всеки, който се опита да прозре нещо в тях. В един възвишен напън Державин е характеризирал целия път на Русия по същия начин, както и Медведев: «За какво са ти нужни съюзници, о, Русио? Дерзай напред и целия свят ще е твой!»

Карл Маркс, чиито още несвалени портрети от стените на Русия продължават да гледат всичките тези Путинци, Медведевци и Державинци, е доста безцеремонен: «Политиката на Русия е неизменна. Нейните методи, нейните тактики и маневриране може да се променят, но полярната звезда на нейната политика – световно господство - не променя позицията си!»

Този Маркс, както знаете, не е изучаван в партийните школи.