Николай Флоров
Тия дни е модерно да кажеш истината, но веднага след това да се извиниш. Когато Велизар Шаламанов описа Русия като заплаха за националната сигурност на България, той не каза нищо ново. Напротив, от 25 години това е страната, която съзнателно се опитва да поддържа България в състояние на недохранен и рахитичен организъм, за да може да я спипа в удобния момент и да я присламчи към евразийската си зоологическа градина. В България помагачи на руските усилия има много.
Въпреки това Близнашки даде заден ход на изявленията на Шаламанов и едва не се извини от негово име. Близнашки обаче не е изключение – изявления като тези на Шаламанов не са били типични за никоя българска власт от 25 години насам.
Леви и десни (доколкото изобщо са десни) са гарантирани бъзльовци когато стане дума за Русия. България в техните очи не е Естония, Полша, Чехия или Румъния, още по-малко Грузия, Чечня или Украйна. Ние знаем, че всички тези страни мразят Русия от душа и сърце за нейната тъпотия и мракобесие, за неспособността й да приеме света такъв, какъвто е, а не какъвто тя го вижда, още по-малко защото за нея свободата е абстракция, а не идеал за човешкото общество.
Българските политици не смеят да заемат честна и открита позиция към Русия. В това отношение те страдат от хроничен запек. За тях е добре някой друг да казва истината и, ако може, ако е изгодно, ако не е опасно, ако Държавна Сигурност го одобрява, да се присламчат към такава позиция и те.
Страх! Така е било и през турско, така е и сега: «Страх лозе пази!». «Най-много от всичко – казва Раковски – българите милеят за лозето си!» Ако трябва да продължим мисълта му, то е че за лозето си милеят повече, отколкото за свободата си.
Не мина и ден от знаменитата истина, изказана от Шаламанов, и Близнашки угоднически пролази на четири крака пред Русия. За католиците казват: “Once a catholic, always a catholic”. Днес за партията той може да е “infant terrible”, но стара любов ръжда не хваща: “Once a communist, always a communist” и Русия е границата, която той още не е прескочил. По това се познава.