4. Стартът на активното мероприятие и опорочения ден за размисъл - трета част*

В думите на Бареков обаче има и един втори пласт, който много ясно показва какви са целите на това оповестяване. Те внушават неща, които прокуратурата не само че няма да признае, но и дори енергично ще откаже да коментира в своите публични съобщения. Те внушават, че става дума за груба манипулация на изборния процес, извършена от ГЕРБ – и че партията е била готова да подмени изборния вот и да фалшифицира изборния резултат. Подобни изводи изобщо не се съдържат в изявленията на прокуратурата (друг е въпросът, че тя не ги опровергава), нито пък се потвърждават от повдигнатите в крайна сметка обвинения.

В този смисъл твърдението, че предмет на това съдебното производство е фалшификацията на предстоящите избори с 350 000 бюлетини, е чиста лъжа; същото впрочем се отнася до твърденията, че собственикът на печатницата Йордан Бончев “най-вероятно” е арестуван (той е привлечен единствено като свидетел при по-късните следствени дела) – и че другият арестант е бившия секретар на МС Росен Желязков (който в крайна сметка е обвинен, но никога не е бил арестуван – като слуховете за неговото арестуване са опровергани от служебния премиер Марин Райков).

Лъжа е и че МВР “покрива и работи за престъпните намерения на Цветанов и ГЕРБ”, лъжа е също, че вътрешното ведомство не е участвало в операцията. Особено грубото набеждаване на МВР и вмъкването на вътрешния министър едва ли не в качеството му на архитект на фалшификацията обаче има своята логика: по този начин се прави връзка на аферата “Костинброд” с “Цветановгейт” – и с аферата с подслушването, с която стартира черната PR-кампания на БСП[1].

Лъжа са и дребни подробности като тази, че бюлетините били напечатани допълнително след 8 май, когато е трябвало да бъдат разнесени по изборните секции – всъщност към тази дата цялата печатарска работа е приключена и нито една бюлетина не е отпечатана в оставащите три дни до изборите. Лъжа е и че Йордан Бончев бил дясна ръка на Цветанов в региона на Костинброд: двамата изобщо не се познават.

Най-голямата лъжа от всичко обаче е обявената на ангро цел на “фалшификацията” – да бъдат подменени 350 000 бюлетини – или гласовете на десет процента от българските избиратели. Версията на Бареков предполага крайната цел на намерените бюлетини да е била подмяна на бюлетините в секциите, след като изборния ден е приключен – нещо, което е възможно само ако ГЕРБ би имал възможността да подкупи членовете на всички секции в страната, плюс застъпниците на всички партии – а това означава няколко десетки хиляди души.

Лъжата е елементарна и при повърхностно замисляне неяната несъстоятелност става явна – но пък е важна от психологическа гледна точка – с цел в оставащите броени часове до изборния ден българските избиратели да бъдат отвратени от гигантската манипулация, готвена им от партията на Бойко Борисов. Спецовете от школата на ДС правилно са пресметнали, че това внушение ще проработи – и че няма да има техническа възможност то да бъде опровергано. Затова Бареков и неговата телевизия правят всичко възможно това внушение да порази максималния възможен брой гласоподаватели. В неговото изявление има една симтоматична фраза: “350 000, няма да се уморя да повтарям днес, по цял ден и цяла вечер тази цифра, с 350 000 фалшиви бюлетини.”

И наистина не се уморява – повтаря я до изнемога. Опитва се да постигне допълнителен ефект, като героизира собствената си роля в компроматния сценарий – например като публично споделя съмненията си, че ще доживее до вечерта. В подкрепа на това казване TV-7 тиражира баснята за някакви незнайни мъжаги, които нахлули в телевизията и запитали къде е Бариков, защото искали до го убият.

Изглежда самият Бареков не на шега се вживява в позорната роля, която играе в сагата с бюлетините от Костинброд. По-късно ще се хвали, че той – персонално той – е отстранил Бойко Борисов. Нещо повече – той вижда в този свой репортаж отправна точка за появата си на политическата сцена. Месеци по-късно, на 13 април 2014 г., той изрича пред гражданите на Сандански следните знаменателни слова: “Аз нямам път назад. Аз изгубих всичко, когато излязох на 11 май миналата година и показах фалшивите бюлетини на Борисов. От този момент насам аз нямам път назад - или трябва да вървя напред, но затова трябва да ни подкрепите, иначе – победата ще е тяхна.”

Вероятно има известна истина в тази негова претенция: навярно тъкмо покрай успешното “подгряване” на избирателите с версията за т. н. “фалшиви” бюлетини Цветан Василев е решил, че Бареков е подходяща фигура за неговия нов политически проект – а именно да се създаде партия с парите на КТБ, която да играе пряко на политическата сцена – като се избегне скъпо струващото посредничество на ДПС[2]. Тъй или иначе с появата на Бареков необходимия медиен натиск е осъществен – оттам нататък неговата версия за аферата в Костинброд се тиражира в десетки и стотици публикации в деня за размисъл. Тяхната подготвеност впрочем е впечатляваща: сякаш не малка част от медиите само са чакали неговата компроматна тирада, за да поемат хорово нейните послания[3].

Този именно медиен натиск е използван като предтекст от прокуратурата, за да бъде нарушено джентълменското споразумение между г-н Цацаров и българския президент. И към 17.00 часа – по-малко от два часа след започналата медийна обработка на Бареков и компания, прокуратурата решава да отговори на “обществения интерес” и публикува съобщение със следното прелюбопитно съдържание:

„350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини са открити в печатница “Мултипринт” – Костинброд, извън количествата, по договора с Министерски съвет за отпечатване на бюлетини. След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 1б9г НК[4]. На 10 май 2013 г., късно вечерта е извършен оглед на местопроизшествие в сградата на печатница „Мултипринт” в гр. Костинброд, както и разпити на свидетели.

В складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12 май 2013 г. До 8 май 2013 г. „Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10 май 2013 г. бюлетини са извън тези количества.

Разследването по досъдебното производство продължава. По тази причина и с оглед предстоящото гласуване на 12 май 2013 г., прокуратурата ще предостави допълнителна информация през следващата седмица. Бюлетините (общо 10 палета) са поставени под засилена охрана”.

По своето съдържание, а и по своето послание съобщението на прокуратурата се различава чувствително от заключенията на екипа на ДАНС – направени въз основа на изводите на вещото лице от БНБ, доведено от агентите на тайната служба. По-особената позиция на прокуратурата ще бъде подробно разгледана – отвъд тези разлики обаче не трябва да ни убегне едно: това съобщение на практика официализира говоренето за компроматната афера “Костинброд”, наченато от TV-7. С него се дава знак: голямото говорене на политиците по този повод може да започне. И то наистина започва – като новините за техните изказвания мултиплицират версията за злоупотребата с бюлетините, разширяват и задълбочават нейния хоризонт.

Невероятно е, че това се извършва в пълно противоречие с действащия избирателен кодекс – като денят за размисъл е на практика анулиран и превърнат в ден за политическа манипулация на избирателите – и нито ЦИК реагира на случващото се[5], нито пък прокуратурата благоволява да се самосазира за тези изказвания, влизащи в драматичен разрез с българското законодателство.

Самите изказвания са добре подготвени – и очевидно политиците са знаели какво предстои. Техният аполитичен код е психологически пресметнат – неговата цел е да предизвика потрес у избирателите, да ги накара да се откажат да гласуват или да преориентират своя вот от ГЕРБ към неговите опоненти.

Ставало дума за  “уникална по мащаб и арогантност подготовка за измама на изборите” – според Сергей Станишев. Пак според него това бил “заговор срещу свободата, конституцията, демокрацията”, като мащабът на този заговор бил “безпрецедентен”.

В същия бомбастичен стил се изказва и Лютфи Местан, според когото: “Фалшифицирането на изборните резултати, подмяната на вота на суверена, представлява, по същество, опит за държавен преврат и насилствено за вземане на властта в републиката[6]”. При това негово изказване няма как да не споменем и странната избирателност на държавното обвинение. Прокуратурата, дала основа за тази съвсем реална манипулация на вота на избирателите, дори от кумова срама не обелва и зъб за мащабното купуване на гласове във Варна, разбито от полицията – при което посредниците са търгували гласове в полза на ДПС.

От своя страна Волен Сидеров изисква свикването на извънреден Съвет за  национална сигурност, който да се  проведе още същата вечер – и на който да участва главният прокурор, който да докладва ситуацията и установените досега факти; какво се върши до момента, какви разпити текат. Красимир Каракачанов пък отива и по-далече, като иска Борисов и Цветанов веднага да бъдат арестувани и подведени под отговорност заради гигантския опит за фалшификация на изборите. И цялото това говорене се случва в деня за размисъл, в който не е допустима никаква агитация и никакви политически коментари, свързани с изборите. Всичко това е обилно гарнирано с анализи на мастити социолози, политолози и “обществени авторитети” , които за пореден път имат възможността да се възмутят от “варварите” на Бойко Борисов и да призоват за гласуване в стил 12 без 15^[7].

Резултатите от това гласуване сърбахме цели 14 месеца – в подлите времена, които преживяхме. И които можеха да продължават и сега.

*Част от четвърта глава на книгата "БюлеТИНЯ. Истината за аферата "Костинброд", която ще излезе от печат в набалото на септември.