Замазването на оценката за Русия е диагноза за този премиер

След разминаването на оценките на президента Росен Пплевнелиев и премиера Георги Близнашки за стратегията, подготвена от военното министерство, в която Русия се разглежда като заплаха за националната сигурност, "Дневник" потърси за коментар политолога Стефан Попов - изпълнителен директор на неправителствената организация "РискМонитор".

След 25 години помайване, усукване и забележителни аргументи за братски чувства министърът на отбраната Велизар Шаламанов каза по простичък и ясен начин очевидното. Русия е заплаха за националната сигурност на България. Точка.

Независимо в какъв документ участва тази оценка, независимо в каква терминология е артикулирана тя пряко казва това. Фразата има ненадминато значение, защото е изразена в официален държавен документ, документът засяга военностратегическо планиране и, това е особено важно, зад нея стои не друг, а министърът на отбраната.

Фразата ще се запомни не защото е интересна и, ей така, просто запомняща се, а защото

има освобождаваща сила – кой е посмявал да изрече подобно, макар очевидно нещо за руската политика

Вместо тази натрапваща се от десетилетия характеристика на "фактора Русия" ние чуваме кичовите фрази на лица като Румен Гечев (по БНР преди десетина дни), че знаете ли, в България хората са русофили. В НАТО, където постоянно работи Велизар Шаламанов, не познават думата "русофили". И никога няма да проумеят значението й. За тях Русия означава десетилетни опити да се опитоми руската агресия в безплодни партньорства. Означава днес анексията на Крим, която разклати целия следвоенен консенсус за международен ред. Означава скрита, а от вчера открита военна намеса в Украйна. Означава рискове и заплахи.

И няма нищо по-естествено България, която е член на НАТО и ЕС, да повтори тази оценка. Няма нищо по-уместно от това да се мисли за надвисналия над страната риск от действията на Путин, за когото Меркел каза, че "живее в друг свят".

Няма нищо по-естествено от това

Но не така мисли злополучният премиер Георги Близнашки. Неговата реакция в стилистиката на Първанов/Сидеров сериозно се разминава и с тази на президента, който го е назначил. Според него "не може от една конфликтна ситуация да се правят дългосрочни изводи и заключения за националната сигурност". Оставаме настрана неграмотната конюнкция "изводи и заключения"...

Става дума обаче за Украйна, най-критичната днес точка на (дис)баланс между западния либерално-демократичен свят и източния неоимперски апетит. "Една конфликтна ситуация"? Украйна? Или замразен в русофилската си природа, което означава просто уплашен, или дълбоко непросветен в международните отношения човек може да каже подобно нещо. Украйна е граница в следвоенната история. Ако и пред казуса Украйна можем да си затваряме очите, че Путин не само живее в друг свят, но се опитва и нас да ни завлече там, какво трябва да стане, за да може български министър-председател да види очевидното и да се стресне от ослепителното.

Замазването на оценката за "фактора Русия" от страна на Близнашки и доближаването до Сидеров/Първанов е диагноза за този премиер и степента, в която той се е отклонил от стила на собственото си правителство. Не е неочаквано.