ТАВАРИШ БЛИЗНАШКИЙ

            Близнашки доказа – за кой ли път вече – бил ли си някога комунист, то е завинаги. Бил ли си роден с необходимите увреждания, та впоследствие да се запишеш в тази шайка – ще си живееш с тях до гроб. Бил ли си достатъчно глупав, подъл, сметкаджия, за да се влееш в стройните редици на комунягите – няма начин да преживееш вълшебен катарзис и да станеи умен, честен, почтен. Бил ли си страхливец, който се крие зад колективния гръб  на мама Партия – там ще си трепериш докрай.

         Досущ като т.нар. министър-председател.

         Никога няма да разбера мотивите на президента при неговия избор. Без никаква нужда да си сложиш този таралеж в гащите не е особено ласкателен факт. Сигурно сега се хапе по убоденото, нашият президент; и сигурен съм, това е само началото. Комунизлъкът избива като трупни петна, колкото и да се гримираш, най-малкото вонята остава. Тъй че да се готвим, до октомври има още доста време, каквито бели може да направи Близнашки, ще се постарае. Като че си нямахме жельовци и купища подобни досега!

         И какво направи, тоя Близнашки, като се подмокри от ужас да не наскърбим голямата бяла мечка? Него своите, комунистите, го мразеха като ренегат /уж, де!/. Сега го заплюха и редовните хора. На които той дължи, като пръв министър, обяснение за присъствието на половин милион руснаци у нас – неканени, нежелани, засяти като плевели тук с парите на КГБ и чакащи само знак да направят същите золуми като в Украйна. Нищо чудно утре да се окажем завоеватели на изконно руски земи и потисници на коренното руско население. Случвало се е. Случва се и ще се случва. Просто защото такава е открай време руската имперска политика. Нищо ново.

         И когато се случи, нищо чудно тавариш Близнашки пак да е премиер. На Задунайската губерния.