5.Митичните 350 000 бюлетини - част първа*

Прессъобщението, с което прокуратурата отговаря на “обществената необходимост”, предизвикана от почти истеричното медийно внушение на TV-7 за предстояща подмяна и фалшификация на изборния вот, доста чувствително се разминава с истината, която е добре известна на проверяващите случая прокурори. Прокуратурата просто лъже – и то в най-чувствителния сегмент от този кратък текст: за отпечатаните и готови за експедиция 350 000 бюлетини.

Тук ще отмина дребната подробност, че никой не е преброил дали наистина са толкова, колкото твърдят достойните прокурори. По простата причина, че едно преброяване изисква детайлен преглед от страна на експерти, които да преценят кои от тях са годни и кои не – и би отнело поне една седмица за екип от поне десетина експерти – ако е необходимо този резултат наистина да не буди съмнение.

Очевидно не е било необходимо. Просто са преброили палетите вместо бюлетините. Остава обаче един твърде съществен въпрос: защо прокурорите са подменили заключенията на екипа от тайните служби – в случая – на ДАНС – и на вещото лице от БНБ, които са водили със себе си? А че става дума за подмяна, личи много ясно дори при бегло сравняване на тези заключения с прессъобщението на прокуратурата.

Например ДАНС, която осъществява акцията, излиза със справка, цитирана от Руслан Йорданов в статията му “Капутовата революция от 11 май”. В нея можем да прочетем следното:

“След кратко разяснение на технологичния процес от момента на спечелване на обществената поръчка до складиране на бюлетините, господин Бончев е развел проверяващия екип от ДАНС в помещения, където са оставени на съхранение 4 броя палета с опаковани в тях бюлетини, отпечатани по три на всеки лист хартия. Листата хартия с отпечатани на тях бюлетини бяха в тяхната си цялост, т.е. изборните бюлетини не са били рязани, сгъвани и лепени. Видимо опакованите листа хартия са намачкани и нацапани. След това проверяващия екип е заведен в друго помещение склад, където се съхраняват около 10 палета с бюлетини. Част от тях ненарязани и несгънати, друга част нарязани, сгънати и слепени в кочан[1]. При първоначалния преглед не бяха установени белязани бюлетини(курсив мой – Е.С.). Констатирано беше, че складът, в който се съхранява така наречената макулатура не е заключен и липсва част от заключващия механизъм – патрона на бравата”.

Патронът на бравата може да липсва, но пък са налице камерите, които 24 часа в денонощието заснемат всичко в печатницата[2] – и от които може да се разбере кой е имал досег до тези бюлетини и кой не. Освен това става ясно, че част от бюлетините, които според прокуратурата били готови за експедиция, са несгънати и ненарязани – сиреч за тях изобщо не може да се каже, че те са годни за каквито и да било предизборни манипулации. Каква по-точно част – това към този момент изобщо не е ясно за никого – включително и за участващите в огледа прокурори.

Впрочем митичната цифра от 350 000 бюлетини непрекъснато варира. Според изказвания на Сотир Цацаров и неговия заместник Борислав Сарафов в печатницата са били открити 460 000 надпечатани бюлетини за парламентарните избори – като според вещите лица, ангажирани по разследването, общо 351 075 от откритите изборни книжа са абсолютно изрядни[3], 59 292 са с лош печат, 62 420 са скъсани, смачкани или срязани накриво. Именно последните представляват и т.н. макулатура.

Същият брой на “годните” 351 075 бюлетини фигурира и в обвинителния акт на прокуратурата, върнат още след внасянето му в съда съдия Ани Захариева с аргумента, че прокуратурата не е изяснила защо подсъдимият е допуснал отпечатването на допълнителни 351 075 бюлетини от “Мултипринт” ООД, както и “в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения на обвиняемия, посредством което прокуратурата твърди, че той е осъществил престъплението”.

Актът е подготвен от прокурор Н. Кирилова на 28.03.2014 г.  като според него от споменатите 351 075 бюлетини едва 116 955 са “годни за ползване непосредствено” – като останалите 234 120 броя са отпечатани на листове – и могат да бъдат използвани “след нарязване и сгъване” – тук впрочем прокуратурата е пропуснала една процедура – слепянето на бюлетините в кочан по 50 броя – което също е необходимо, за да бъдат третирани като годни.

В случая става дума за една много специфична манипулация, която е трудно обяснима за хората, които не познават производствения процес в една печатница. Тези десет палети, които – както вече стана ясно, съдържат както разрязани и отчасти подлепени (като единствено подлепените могат да бъдат третирани като “готови за експедиция” – и то когато с в кочани по 50 броя, а не по 14 или 15 – каквито се установиха в посредственото шоу, разиграно от прокуратурата с помощта на “поемни лица” след изборите – на 15 май), така и неразрязани и неподлепени бюлетини – на практика всички те заедно са неизбежен продукт на всяка печатарска дейност: винаги има макулатура, има  и свръхтираж. При това колкото по-сложен и отговорен е отпечатания продукт, толкова по-голямо е количеството на брака и свръхтиража.

Това в пълна сила важи за печатането на бюлетини – където дори случаен мъничък дефект на матрицата или по-бледо мастило прави бюлетината невалидна. Поради което бюлетините на два пъти минават през нещо като качествен контрол – специалисти, които преценяват дали няма отклонения от образеца. И когато видят такива – колкото и малки да са те, отделят брака – първо при отпечатването, преди бюлетините да са разрязани – и след това след като бъдат разрязани и слепени.

При това винаги има свръхтираж – и това е добре известно на всеки, който е работил в печатница. Има го, освен по технологични причини, и по една много прагматична причина: напълно възможни са рекламации от поръчителя – например за щети на отпечатания продукт, нанесени по време на транспортирането – и трябва да има с какво те да бъдат покрити; напълно възможно е и при съхранението някои от отпечатаните материали да бъдат наранени или да пострадат по някаква друга причина – и това също трябва да бъде покрито от производителя.

Включването на високоскоростната печатна машина за нов производствен цикъл[4] – плюс намастиляване на матрицата и отпечатване на първоначалните количества макулатура, която е практически неизбежна – е често много по-скъпо струваща дейност, отколкото предварително да се напечата някакво количество свръхпечат. В някои случаи това е свързано и с време – примерно при възникването на извънредна ситуация в хода на изборния ден, то просто не би стигнало за нагласяне на машините и доотпечатване на нови количества, ако бъдат поискани такива.

*Текстът е част от пета глава от книгата "БюлеТИНЯ. Истината за аферата "Костинброд"