5.Митичните 350 000 бюлетини - част втора*

“Свръхтираж” е дума табу в речника на прокурорите, ангжажирани с активното мероприятие “Избори 2013”. И ако техните заключения радикално се разминават с тези на ДАНС, то още по-радикално е разминаването им с експертизата на Божидар Василев, който е участвал в акцията в качеството си на вещо лице.Още на 10-ти май, сиреч един ден преди съобщението на прокуратурата, той пише следното:

“Бяха ни показани 4 палета с брак от печатната машина. Бракът (макулатура) представлява отпечатани от двете страни листа с по три бюлетини, използван за настройка на машината.

Беше ни показано помещение с неизвестен брой отпечатани бюлетини, представляващи брак от другите процеси /сгъване, лепене/ и напълно годни бюлетини, представляващи надтираж по думите на г-н Бончев.

Намирам обясненията на г-н Бончев за оправдани поради следното.  В полиграфическото производство за изпълнението на всяка поръчка (отпечатване) се предвиждат т. нар. макулатури. (брак) или хартия, служещи за настройка на машините и брак от самите процеси (зацапани и смачкани листа и бюлетини). Макулатурите и брака се определят по т.нар. разходни норми в зависимост от процесите и машините, през които минава изделието.

С приближение процента на брак тази норма варира в рамките на 4-5 процента. Тъй като всяко предприятие може да определя нормите на брак в съответствие с амортизацията на неговите печатни и други машини.

 Намирам за напълно нормално количества брак, представляващи отпечатани листа и напълно годни бюлетини да останат след отпечатването“.

Значенията на понятията “брак” и “надтираж” са основно анализирани в цитираната статия на Руслан Йорданов, който ясно посочва, че: “Всяка печатница работи с тираж нето и тираж бруто, като вторият включва и технологичния брак. Технологичен брак се води всичко, което е излязло от машините, но не е разпространено – тоест самият брак плюс надтиража.”

И нещо повече – той привежда в полза на това свое твърдение мнението не на друг, а на Петър Кънев, настоящ депутат от БСП и собственик на печатница “Демакс”, която в течение на 15 години е печатала изборните бюлетини, а при тези избори пък печата изборните протоколи. Според него “до 5% бюлетини над тиража е нормално количество за производството на печатница, когато нещо се печати, винаги се пуска по-голямо количество, за да може да остане”. При това той уточнява, че “бюлетините не са документ на специален отчет и не са в режим на ценни книжа”, както и че самата технология на пускане и спиране на поточните линии предполага свръхпечат: “като се завъртят ролите, докато се усетиш и ще минат сто метра повече”.

Както отбелязва Руслан Йорданов, коментирайки тези негови думи, ако прокурорите бяха отишли не в Мултипринт, а в Демакс, щяха да се сблъскат със свръхтираж на изборни протоколи (между впрочем доста по-лесно употребими за реални предизборни манипулации). Пет процента при общия тираж от 8 343 000 бюлетини представлява 410 000 бюлетини – прокурорските претенции са за по-малко количество свръхтираж. А ако прокуратурата се беше погрижила да прочете спецификацията на самата печатната техника, на която са се печатали бюлетините, щеше да види, че и там фигурира до пет процента технологичен брак.

Друга дребна подробност е, че печатницата на Йордан Бончев не за пръв път печата бюлетини – и има отработен механизъм относно това какво да се прави с технологичния брак. Досегашната практика, потвърдена в договори и техни приложения, е била той да се съхранява в печатницата до приключване на изборния ден, а след това – и след специално разрешение от Министерския съвет – да се унищожава чрез нарязване – за което също има специална машина. Тази практика не е нарушена по никакъв начин – въпреки че в настоящия договор липсва конкретна клауза за това.

За прокуратурата обаче това няма значение. Тя изобщо не говори за свръхпечат, коментирайки случая с тъй наречените “фалшиви” бюлетини. Нещо повече – солидарно с Николай Бареков прокуратурата твърди, че след осми май в печатницата не би трябвало да има нито една годна за употреба бюлетина. Нейната гледна точка говори или за фрапиращо невежество относно технологичния процес при отпечатването, или за съзнателно игнориране на неговите особености. Всеки печатар знае, че докато текат настройките на машината преди да започне производствения цикъл – като и при нейното спиране, неизбежно се стига до свръхпечат.

Според прокуратурата обаче няма такова нещо – въпреки че експертите и свидетелите много подробно обясняват за какво става дума – вместо това има създаване на предпоставки за “вредни последици от неимуществен характер” и създаване на условия “за предизвикване на съществени смущения в правилно функциониране на органите на държавната власт и опасност от разколебаване на авторитета и доверието на гражданите в тях”[1] Зад тези усукани формулировки всъщност стои внушението за възможна подмяна на изборния вот – и всичките действия на прокуратурата – например даването на публичност на проверката в деня за размисъл или поставянето на печатницата под охраната на военна полиция – работят в полза на тази версия.

Снимат се например палети с надписи на населени места – като това се тълкува като доказателство, че те са били готови за експедиция. И на никой и през ум не му минава, че те са разделени по населени места, просто защото става дума за различни бюлетини – с различни кандидатски листи – и че печатането на бюлетини за отделните избирателни райони преставлява различни производствени цикли и ползване на различни печатарски матрици.

Бюлетините в София не са същите, каквито са примерно в Пловдив, Видин или Хасково. Същите са номерата на партиите, които участват в изборите, депутатските листи обаче са различни; плюс всичко има и партии, които не навсякъде са издигнали свои листи. Затова печатането на бюлетини за София обхваща цели три производстени цикъла – тъй като има три избирателни района, при което технологичния брак се струпва примерно в три палети, а печатането на бюлетини примерно за Плевен отново предполага нов производствен цикъл, при който матрицата се сменя, а качествения контрол струпва негодните и свръхпечата в други палети.

*Текстът е част от пета глава от книгата "БюлеТИНЯ. Истината за аферата "Костинброд", която ще излезе в началото на септември.