5.Митичните 350 000 бюлетини - част трета*

Вторият разминаващ се с истината момент в прессъобщението на прокуратурата е в презумпцията, че митичните 350 000 бюлетини били “готови за експедиция”. Вече стана дума за това, че 234 120 броя от тях са неразрязани и неподлепени в кочани по 50 броя – и следователно, както се признава и в самия обвинителен акт на прокуратурата – не са “годни за използване непосредствено” – те могат да станат такива “след нарязване и сгъване”. Като се има предвид, че бюлетините са открити при акцията на ДАНС и прокуратурата на 10-ти май вечерта – когато между впрочем всички избирателни секции са вече запечатани – то е повече от ясно, че тяхното включване в някакви злоупотреби е мисия невъзможна, тъй като няма технологично време, за да бъдат подготвени и разпространени[1].

Извън всичко друго от публичните изяви на прокуратурата – и особено от нейната пресконференция на 14 май – личи пределно ясно, че наблюдаващите случая прокурори игнорират изискванията, предявени от ЦИК и МС и изпълнени от самата печатница, относно това на какви условия трябва да отговарят бюлетините, за да бъдат годни за употреба в изборния процес. Прокуратурата не може да се прави, че не познава тези условия, тъй като те са подробно описани в молбата до Софийска градска прокуратура и до Столична следствена служба, подписана от управителя на печатницата Йордан Бончев, икономическия директор Г. Иванов и главния технолог И. Иванов, и заверена с входящ номер 4907/2013. В тази молба се иска да бъде направена проверка за достоверност и официалност на представените от тях документи[2] и твърдения, доказващи, че печатница “Мултипринт” е изпълнила поръчката на МС за отпечатване на бюлетините съгласно изискванията и при стриктно спазване на законите.

От тази молба става ясно, че за организацията на производствения процес и с оглед засилените мерки за строг контрол са взети цяла редица решения, част от които се отнасят именно до технологичния брак. С тях е регламентирано и максимално възможното количеството брак – в зависимост от техническите възможности на машините[3]. Изискването е следното: “Технологическият брак (макулатура) от ролната уеб печатна машина “Комори” да не надвишава процента, посочен в “Ръководство по печат и производство на печатни продукти” (РППП)..., а именно 7-9% нето брак (от производство); 10-12% бруто брак (от производство с добавените загуби от опаковката на ролата и шпулата – тялото, върху което е навита хартията)[4]”.

От същата молба става ясно и друго: че складирането и опаковането на технологичния брак – което в очите на прокурорите се тълкува като готовност за експедиция, е в изпълнение на взетите преди това решения, които трябва да гарантират сигурността на производствения процес и да елиминират възможността от смесване на готови за експедиция и бракувани или надпечатани бюлетини. Във връзка с това са наложени следните две изисквания:

“1. Технологичният брак от печатната машина “Комори”, както е нареден на палетите, да се съхранява отделно от чистия тираж в клетки 2 и 3 в склада на втория етаж.

2. Технологичният брак (макулатура и възможен надтираж) от машините за довършителни процеси, а именно рязане, сгъване, лепене, да се реди на отделни палети по всяка отделна поръчка. Да се слага надпис на града, съответстващ на избирателния район. Всеки палет с технологичен отпадък да се стречова с фолио, за да се избегне разпиляването на хартията при преместването и съхраняването му в склада”.

Именно тази стречовани и надписани палети с технологически брак бяха показани от прокуратурата като доказателство, че намерените бюлетини били готови за експедиция – и че едва ли не акцията на ДАНС е предотвратила транспортирането им из страната, за да бъде подменен народния вот.

Пак в тази молба са посочени съвсем коректно технологическите изисквания към бюлетините, като изрично се подчертава, че при преценка на технологичния отпадък трябва да се има предвид “образец на кочан с бюлетините при избори за народни представители съгласно чл. 26, ал.1, т.16 от Изборния кодекс и Приложение №2 към техническата документация за участие, както и техническото предложение на “Мултипринт” ООД към документацията за участие, в раздел “Формат, обработка и съдържание на бюлетините”. От тези документи следва, че като годни могат да се приемат единствено бюлетините, “изработени по 50 броя в кочан, с полиграфическа защита, съгласно указанията на ЦИК, с възможност да се разлистват и отделят без да се повреждат, съгласно приложение № 97 към Решение 2152-НС/14.03.2013”.

Свръх всичко печатницата е взела решение да се счита за недостатък, превръщащ бюлетините в брак, всеки дефект, който Възложителят не би приел съобразно договорените параметри. Което предполага освен всичко друго и следното задължение:

“Да се спазват следните обобщени критерии за отклонение от параметрите, заложени в договорната документация:

-         разлепени кочани;

-         кочани с по-малка от заложената бройка;

-         единични бюлетини;

-         частично залепени кочани (без лепило върху някои бюлетини);

-         криво залепени кочани;

-         усукани кочани;

-         кочани с криво гръбче;

-         кочани с положен дебел слой лепило (невъзможност за разделяне без повреждане);

-         кочани с недостатъчно лепило (при разгъване се разпадат)”

На практика всички бюлетини, които имат тези недостатъци след нарязването и слепянето в кочани,  се третират от печатницата като брак – съобразно предявените изисквания на възложителя. Включително като брак се третират и бюлетините без каквито и да било полиграфически недостатъци, когато са неправилно залепени или залепени в кочани с по-малко от 50 бюлетини. Това не е решение на печатницата, нито пък трик, с помощта на който да се извърши предизборна манипулация – просто такива са изискванията на възложителя в лицето на Министерския съвет на РБ, като и тези, фигуриращи в Изборния кодекс.

Свръх всичко друго сред взетите от печатницата решения фигурира и това докога да се съхранява макулатурата и надтиража, както и при какви условия същите да бъдат унищожени. Решението е същото, което е следвано и при предишни избори, в които печатница “Мултипринт” е печатала изборни бюлетини: “Технологичният отпадък – макулатура и възможен надтираж, да се съхранява до приключване на изборите, а унищожаването му[5] да стане с участието на представител на Възложителя”.

В молбата на Йордан Бончев и неговите колеги фигурират две точки, които са особено важни за установяване на истината за аферата “Костинброд”. Те искат в хода на експертизата “Да се извърши измерване на теглото на иззетата хартия като технологичен отпадък (макулатура и надтираж) и остатъчната хартия в склада на “Мултипринт” ООД.” Основанията за това искане са следните: “От особено значение за обосноваността на оценката на експертите е представената справка за това, че няма липси в теглото на доставената хартия за изпълнение на поръчката. Видно от справката за това, теглото на остатъчното количество от хартията, теглото на хартията за чистия тираж и теглото на хартията за технологичния отпадък (макулатура и надтираж, иззети с постановление на прокуратурата от печатницата) е равно на теглото на доставената хартия.”

Предложението е елементарно: иска се да бъде сравнено теглото на остатъчната хартия и употребената в печата с теглото на доставената хартия, за да се види, че няма разлики. Което между впрочем е доказателство за и без това очевидното: че няма нерегламентирано отпечатване и разпространение на бюлетини за каквито и да било други цели освен посочените в поръчката на възложителя. Не е известно дали прокуратурата и следствието са осъществили този крайно наложителен следствен експеримент, но ако се съди по публичните изявления на прокурорите, такъв очевидно не е провеждан и нещо повече – това искане на “Мултипринт” е надлежно премълчано в тяхното публично говорене.

Много по-интересно обаче е второто искане в тази молба: “При огледа на технологичния отпадък (макулатура и надтираж) да се установи има ли и колко на брой кочани с по 50 бюлетини без дефекти.” Това искане е важно, защото според регламентите на възложителя и според качествените критерии на самата печатница единствено такива кочани могат да се приемат като годни за употреба – всичко останало е технологичен брак.

Прокуратурата не отговаря на този въпрос – и липсата на отговор съвсем не е случайна. Според нейните, почерпани незнайно откъде критерии, годна за употреба е всяка бюлетина, която не е скъсана, намачкана или зацапана – дори и когато е на неразрязан печатарски лист – и допълнително трябва да се разрязва и слепя. Навярно отговорът е крайно неудобен – очевидно годни бюлетини, слепени без дефекти в кочани по 50 броя, изобщо не са намерени. Индериктно потвърждение за това е фактът, че по време на прословутата пресконференция на 14-ти май тъй наречените “поемни лица” са накарани да преброят кочаните, които прокуратурата представя на вниманието на журналистите като “иззети доказателства” за извършеното престъпление. В единият кочан са преброени 14 бюлетини, а в другия – 15. Следователно дори на своята пресконференция като образци от иззетите материали прокуратурата е представила брак, а не годни за употреба бюлетини[6].

**Текстът е част от пета глава от книгата "БюлеТИНЯ. Истината за аферата "Костинброд", която ще излезе в началото на септември.