6. Следизборното шоу на прокуратурата - част първа*

“Разследването по досъдебното производство продължава. По тази причина и с оглед предстоящото гласуване на 12 май 2013 г., прокуратурата ще предостави допълнителна информация през следващата седмица.” С това прокуратурата анонсира бъдещото продължение на своите разкрития в прессъобщението си от 11 май. Обещанието е изпълнено на 15 май сутринта – и се превръща в наистина незабравим спектакъл, чиято основна цел е да се аргументират започнатите следствени действия и да се внуши, че намерените в Костинброд бюлетини са реално свързани с престъпни намерения.

 Самата пресконференция започва в една твърде напрегната ситуация – тъй като в интригата се намесват незнайни и до днес люде, които разпространяват в медиите анонимно отворено писмо, свързано с аферата “Костинброд” и написано уж от името на група “достойни прокурори”[1]. Това писмо до голяма степен обърква компроматния пасианс, реден от прокуратурата в полза на БСП – най-малкото защото към него са прикрепени няколко особено важни документи, свързани с тази афера, включително и двата доноса на Мая Манолова, въз основа на които започва проверката на ДАНС, следствието и столична прокуратура в “Мултипринт”[2].

 Писмото започва със следното емоционално обръщение към читателите: “Към вас се обръщат група достойни прокурори, на които им писна да бъдат използвани. В прикачените файлове ще се запознаете с истината за Костинбродския случай. Правим това, защото сме притискани да мълчим, заплашвани дори с физическа саморазправа от бабаитите на един медиен бабаит. Заради истината и животът на децата ни, заради това, че все някога и все някъде тези редове ще останат.”

 Медийният бабаит, заплашващ “дори с физическа саморазправа” тези, които не спазват закона на омертата, е Делян Пеевски, а основната теза на “достойните прокурори” е, че скандалът с бюлетините е поръчан от него – и обслужва неговите интереси. “Политици, медии, експерти, които открито или прикрито се опитват да внушат идеята, че изтеклите в медията на Делян Пеевски  "потресаваща" операция на ДАНС и прокуратурата в Костинброд е истина” – пишат те. “Ама не е!!! Това беше и ще се докаже, че е предизборен компромат, кал, пъклен план и заговор. Това е започнато още в края на март, сами се сещате защо излезе в деня на предизборно мълчание. Не е заради волята за информираност и прозрачност.”

 Незнайните автори на писмото са възмутени от своите колеги, които според тях са “наети за поръчката на Делян Пеевски и Сергей Станишев”. Според тях тези наемници работят в полза на “царството с трите зли вещици – прокуратура, медии, олигархия (може и много повече) Цацаров, Делян Пеевски и БСП, командвана от старите апаратчици на ДС”. Текстът продължава по същия лежерен и емоционален начин, като покрай всичко друго вписва и Мая Манолова сред наемниците: “Мая Манолова също беше наемник, трепереше докато пускаше сигнала, защото отдолу както е видно стои нейният подпис. Но те я увериха, че ще я пазят, че ще се задействат, че ще се разшуми и ще има разследване. Но това означава главният прокурор Цацаров да разследва например себе си, изваден от масонския подземен свят, което няма как да се случи. Видяхме и ще продължим да гледаме как прокурори наричат чинно и послушно и сега с прозвището "шефе" Делян Пеевски, а Мая Манолова трепери в кюстендилско как ще свърши всичко. Защото при тези скалъпени работи винаги има предател, нарушител на омертата.”

 “Е край, писна ни да се правим на омагьосани” – завършва писмото. “Искаме край на чудовищните "спектакли", край на богатите месии, край на тарикатското използване на двусмислените белези и норми на демокрацията! Надяваме се да проследите всичко, което ви изпращаме, да видите, че нищо от това което излезе в пространството за Костинбродския случай не е вярно, нито времето, нито броя на бюлетините, нито целта! Единственото вярно е, че Мая Манолова подаде сигнала, Делян Пеевски го поръча, а Цацаров стана герой, но за кратко… Всички те заслужават позорния стълб. Да са живи и здрави, ще си платят сметките.”

 Ако прокуратурата беше убедена в справедливостта на своите процесулано-следствени действия и в правотата на своите изводи, тя лесно би могла да пренебрегне този анонимен сигнал и да го обяви за компромат, подхвърлен от уличените в злоупотреба. В крайна сметка тя това и прави – но повече от ясно по време на нейната пресконференция си личи напрежението, което е внесло това отворено писмо сред ангажираните със случая прокурори.

 Например в защита на разиграването на скеча с процесуално-следствените дейности, извършени пред журналистите – а именно оглед на част от иззетите бюлетини, при определянето на “поемни лица” от самите журналисти, главният прокурор Сотир Цацаров заявява: “На фона на това, което изтече снощи, ние нямахме друг избор. Ако играта ще е такава, ние ще играем с истината.”

 В случая той визира писмото на “достойните” – но неговото поведение – и особено това на Борислав Сарафов и Роман Василев – съвсем не прилича на игра с истината. Разбира се, вярна е и не веднъж споменаваната по време на пресконференцията сентенция, според която анонимните прокурори не са достойни[3], а достойните прокурори не са анонимни. Но няма как да бъде заличен фактът, че приложените към анонимния файл документи, чиято автентичност впрочем е призната от главния прокурор, съдържат данни, които се намират в остро противоречие с основния интепретационен ключ на прокуратурата.  Такъв е например докладът на експерта Божидар Василев, началник производство "Ценни книжа" в Печатница на БНБ, в който експертът посочва, че  намира наличното количество брак за “нормално”.

 Ако си направим труда да разгледаме днес, с оглед на изминалите оттогава повече от 15 месеца, основната теза в това писмо – а именно че аферата “Костинброд” е поръчана от Делян Пеевски и реализирана с помощта на неговите медии и услужливи наемници от прокуратурата, то няма как да не отбележим високата степен на вероятност това да е именно така. По това време Пеевски и Цветан Василев работят в тандем – и тяхната цел е постигане на ново и удобно за тях статукво на политическата власт в България. Тази цел е постижима само при едно условие – ако бъдат провалени шансовете на управлявалата дотогава партия ГЕРБ – които, въпреки всички опити да бъдат намалени чрез манипулативни социологически прогнози, съвсем не са малки[4]. Както измислената афера с подслушванията, така и тази с бюлетините в Костинброд обслужва именно този сценарий.

 В крайна сметка правителството на Орешарски става възможно именно благодарение на електоралните щети, понесени от ГЕРБ вследствие черния PR на БСП & СО. И ако трябва да идентифицираме кукловодите на властта, то те са в много по-голяма степен Делян Пеевски и Цветан Василев, отколкото Сергей Станишев и Лютфи Местан. Разбира се, липсата на подписи е смущаваща, но бих казал, че и анонимността на сигнала не трябва да ни учудва – ако въпреки всичко става дума за прокурори. Времената на Филчев не са толкова далеч, а те ясно показват какво рискува този, който дръзне да се възправи срещу главния прокурор. Във всеки случай има реален теч на информация от страна на хора, които са били наясно с разследването и може би са участвали в него. Участвалите в операцията прокурори обвиняват агентите на ДАНС за този теч – само че тази тяхна теза не е подкрепена със сериозни доказателства[5].

*Текстът е част от шеста глава от книгата "БюлеТИНЯ. Истината за аферата "Костинброд", която ще излезе в началото на септември.