Балансът на лилиПутите

Опитвам се да си представя, ако във времето, което им е било отредено да живеят, Г.С.Раковски, Захари Стоянов или Стефан Стамболов бяха балансирали мнението си за Русия – по отношение на дълготрайните вреди спрямо еднократното освобождение. Ако бяха по-премерени, по-дипломатични, по-предпазливи – щяха ли да са това, което са днес в българската история. А именно – родолюбци на своето отечество, отказващи да го видят като топка глина в лапите на освободителя. Освободител, гонещ свои не дотам безкористни цели. Тогава какво щяха да са тези тримата. Празно присъствие като портрети в кабинетите на някои балансьори. Присъствие, чийто истински смисъл е изпразнен от съдържание – опитомено от въздесъщия баланс. Включително и това – на Васил Левски. Не изсмуква ли смисъла на нещата и не ги ли лишава от предназначението им дипломатичният „баланс”.

Партии на талази напират да „балансират” „Визия 2020”. Една телевизия внезапно прекъсна интервюто с двамата си гости на 2 септември 2014. Не ще да е било заради др. Пиргова – виден представител на балансьорите. Най ще е било заради вироглавието на Едвин Сугарев да назове нещата с истинските им имена. До такава степен ги назова, че се „наложи” друг един балансьор да се обади в предаването (не му е за първи път), за да избалансира. Дали пък микрофонът на телевизията сам не го намери, защото след 5 октомври е ясно кой ще оглави „баланса” на Републиката.

Междувременно тази седмица в пристанище Бургас пристигал тръбополагащият кораб, на чийто борд щели да се заваряват тръбите за „Южен поток”.

Междувременно вторият кораб, който ще превозва тръби от Бургас към Паша дере, Варна, вече бил пристигнал.

Преди да въздъхнем с облекчение, да споменем, че първият кораб е акостирал в наши води още през юли.

Междувременно в Бургас броят на тръбите за „Южен поток” вече бил 18 хиляди.

Междувременно при последните няколко правителства няма кой да се заинтересува от статута на парк „Росенец”.

Тук не става въпрос дали „балансьорите” са си окачили портрети на хора, които биха се погнусили от тях, ако бяха живи. Не, че не се обръщат в знайния си и незнаен гроб. Не става въпрос и дали въпросните „балансьори” харесват песента на Васко Кръпката „Храстът казал на дървото” .

„Слез и ниско залегни” е балансираната политика на националните политически лилПути. „Какво тук значи някаква си” България. Снижаването и подобен баланс ще дооплетат спънатата и без това в освободителните си пранги България.

Струва си да прокъсаш платната на подобни балансьори. Това ще значи, че корабът България най-после ще има шанс да стигне брега, който заслужава – без баланса на лилиПутски въжета.