ВЛАК ПО ЧАКЪЛА

Русия е голяма, бедна и зла. Може би затова нейните диктатори са дребни, алчни и отмъстителни. Ако с две думи трябва да определя руската държава, те ще бъдат Зло и Бездарие. Злото е движещата сила на държавата, а Бездарието е начинът, по който се управлява. Русия е влак без релси, който отдавна подскача по чакъла, но надува свирката с все сила и тръби, че нейната посока и начин на придвижване са единствено правилни. Разбира се, всички са наясно с положението, освен слепците във влака, но как ще опиташ да го спреш? Спирачки няма; можем само да се надяваме, че ще дерайлират и, дай Боже, тогава да се опомнят.

Неспособна на качествено интензивно развитие, Русия е единствената държава, ламтяща за територии. Тя се храни с тях, изсмуква ги, съсипва ги и ги превръща в безплодни военни полигони. При това изисква и да я обичат. Засяга се, ако не я уважаваш. За какво? Заради размерите ли? От чудовище, натъпкано с омраза и въоръжено до зъби, трудно ще се възхитиш, камо ли да го обикнеш. Да се страхуваш – това да. Дори е задължително. Този страх е предупреждение; пиянството на тази държава не е шега работа. Питайте всичките й съседи, дори само нахапаните и непогълнатите. Другите, смлените вече в имперския търбух, хич не ги и питайте.

Обществените закони вече не търпят империите. Достигнато е ниво на обществено съзнание, което ги отхвърля. Не и в Русия. Обществено съзнание там е мръсно понятие. Както и общество. А също и съзнание. На никой диктатор не му трябва съзнателно общество. Нужни са му само поданици. Римските императори са им подхвърляли хляб и зрелища. Руските се страхуват от зрелищата, в тях има винаги нещо дръзко и опасно, нещо разлагащо. Те дават хляб и водка. Сигурна работа. Благодариш, хапваш и пийваш, лягаш и заспиваш, сънувайки утрешния хляб и водка. Как да не се гордееш, че си руснак.

Русия е нанесла изключителни щети на света. И продължава да го прави. Сама срещу цивилизования свят. Настръхнала, замаяна, кипяща от омраза. Мислещият човек ще потърси в напредналите нации пример, вдъхновение, цел. Мужикът просто ще ги намрази, както само злият и бездарният могат да мразят. И ще сипе заплахи, и ще дрънка с танкове и ракети – единственото, което се е понаучил да произвежда.

Да, вредата всички я виждаме. Но има и полза. Защото чрез Русия многоликият, разнопосочен свят се обединява. Дори които не я смятат за опасност в момента, все пак имат едно наум. Злото, дефинирано от Рейгън, си е същото; само дето с милиони руснаци, посяти из всички континенти, е разсеяло метастази в целия световен организъм. Русия е не толкова общ враг или всеобща заплаха; тя е предупреждение към цивилизациите, че варварите нито са измрели, нито са асимилирани от мислещото човечество. Те са там, накуп, свъсени и мразещи останалия свят. Защото ако нямат обект на омразата си, остава да намразят себе си.

А може би това би било началото на дългочакания руски катарзис?