6. Следизборното шоу на прокуратурата - част втора*

Преди самата пресконференция журналистите се колебаят относно това дали ще присъства главния прокурор или не. В крайна сметка Цацаров се появява и именно той представя развитието на случая във времето. В неговото изложение има един интересен детайл: той твърди, че персонално е информирал президента – в 22. 10 ч. на 10 май – за сигнала на Мая Манолова и предприетите от прокуратурата действия, при които са били открити бюлетините. При това е предложил прокуратурата да работи активно, но в никакъв случай да не изнася информация по случая до приключването на изборния ден – и президентът се е съгласил с това предложение. На следващият ден обаче – поради огромния медиен интерес – прокуратурата била принудена да публикува прессъобщение. Тъй и не става ясно как институция като държавното обвинение може да бъде принудена да направи каквото и да е против своята воля – още повече, че става дума за действие, което нарушава свързани с изборите законови регламенти.

 Цацаров посочва, че в това съобщение прокуратурата не е визирала никаква политическа сила. Удобно е пропуснато обстоятелството, че преди това съобщение изказванията на Бареков, а и на водещи политици вече са идентифицирали не само т. н. “престъпление”, но и неговия извършител в лицето на партия ГЕРБ. Липсата на директно обвинение обаче не означава, че прокуратурата не прави индиректни внушения. Ето и едно от тях: “За мен е необяснимо защо една политическа партия идентифицира себе си с този инцидент, за да твърди, че прокуратурата буквално е свалила техния изборен резултат с 5-6 процента” – заявява Цацаров, визирайки предишни изказвания на Бойко Борисов.

В отговор лидерът на ГЕРБ изпраща на главния прокурор колекция от над 150 публикации, в които именно неговата партия се визира като виновна за инкриминираните бюлетини – и се твърди най-отговорно, че те са надпечатани с цел да бъде подменен изборния вот[1].

Проблемът с електоралните щети обаче остава открит – въпреки присмехулното отношение на Цацаров по отношение на подобна възможност. Те съвсем не са измислица на Бойко Борисов, който впрочем ги е подценил – по това време излиза социологическо изследване на “Сова Харис” от 17-ти май, пет дни след изборите, според което 11,9% от избирателите са променили решението си за кого да гласуват в резултат от изнесените данни за намерените бюлетини в печатницата в “Костинброд”. Пак благодарение само на този финален елемент от оперативното мероприятие на БСП,  ГЕРБ са изгубили някъде около 7% от потенциалния си електорат.

Елементарен анализ на резултатите от това социологическо изследване би показал, че без тази афера партия ГЕРБ би имала 37,5% от гласовете на българските избиратели, а БСП би имала доста по-малко от получените 26,6%. Освен всичко друго левицата не би имала шанса да обере наказателния вот срещу управлявалата дотогава партия – което предполага и част от тях да бъдат взети от ДСБ и ДБГ – с реални възможности някоя от традиционните десни формиции да прескочи изборната бариера. Освен всичко част от тези, които благодарение на аферата “Костинброд” са се отказали да гласуват изобщо, биха дали своя вот и избирателната активност би била по-висока – а това би променило радикално съотношението на силите в новия парламент – и тази промяна би направила невъзможна реализираната в него коалиция на победените партии – и би отървала страната ни от изключително вредните последици от нейното управление.

В своето изказване на пресконференцията главният прокурор оневинява самия себе си за това, че е нарушил даденото пред президента обещание прокуратурата да не разгласява резултатите от проверката до приключването на изборния ден. В същото време отношението му към изказванията на политиците, пряко нарушили законовите регламенти на деня за размисъл, приключва със следното мнение: “Реакцията на лидерите на останалите политически партии[2] трябва да бъде преценена от изборната комисия, защото според мен тя беше просто експлоатация за собствените им политически цели.” С това главния прокурор си измива ръцете като Пилат Понтийски, а ЦИК не предприема никакви действия – с оправданието, че не е сезирана по случая.

Всичко това е наистина доста странно. Извършено е драстично нарушение на изборния кодекс, опорочен е денят за размисъл, в който българските избиратели трябва да решат кому да делегират своите права – но вместо време за размисъл получават мощна пропагандна акция срещу една от участващите в изборите партии – при това основана не върху реални факти, а върху откровено манипулативно активно мероприятие. При което българските институции – както правоохранителните такива, така и тези, които са пряко ангажирани с изборния процес, не реагират по никакъв начин – и дори нещо повече – прокуратурата реално участва в сценария, разработен в полза на част от участващите в изборите политически субекти! Резултатът е предвидим: похитена власт, овладяна от олигархически кръгове; марионетно управление, което обслужва техните интереси; драматичен срив в доверието към обществените институции; милиардни загуби, породени от корупционни действия; обслужване на небългарски интереси за сметка на националните; омаскаряване на България в лицето на стратегически важните ни съюзници; реална опасност за геополитическа преориентация и за вмъкването на страната ни отново в орбитата на влияние на Русия – с всички последствия от това.

Едва ли е възможно прокурорите, които участват в този сценарий в ролята на предизборна бухалка, да не са си давали сметка за това. По-скоро се налага да приемем, че тази институция, на чиито магарии се нагледахме в годините на прехода, обслужва не само собствени корупционни интереси, но и олигархични такива – плюс тези на техните повелители извън България, за които участието на страната ни в евроатлантическата общност е опущение, което трябва да бъде поправено.

*Текстът е част от шеста глава от книгата "БюлеТИНЯ. Истината за аферата "Костинброд", която ще излезе в началото на септември.