За третия политически пол в България и филма „Коса”

            Страните членки на НАТО одобриха сили за бързо реагиране, които да отговорят на евентуална заплаха – не от ситуацията в Украйна или от международното положение, нито пък от нещо друго, а тъкмо от Русия. По този начин те недвусмислено подкрепиха първоначалния вариант на „Визия 2020” на българското Министерство на отбраната. Това олекотява нечии позиции – в смисъл че разкрива тяхната несъстоятелност. В смисъл че ги прави укорими спрямо българския национален интерес. Но за щастие на „баланьорите” не се очертава някой у нас да им търси отговорност за нещо. Тяхната „предпазливост” и разумна дипломатичност спрямо Русия се споделя както от служебния министър-председател, така и от управленската алтернатива.

            Изключение от общия партиен хор по тази тема направи една формация с по-скромна електорална подкрепа, определена великодушно-снизходително като „партия от третия пол”.

            Особена ирония е, че квалификацията се завърна като бумеранг към автора си след ясната позиция на НАТО. Алиансът преоткрива своето предназначение и демонстрира координация и решителност не срещу метеорологичното или международното положение, а срещу ескалиращата агресия на една държава с точно определено име.

            В същото време Европейският съюз и САЩ обмислят нови санкции срещу същата тази държава. Напук на дружната им „злонамереност” пристанище Бургас подслонява кораб-завод, на който ще се заваряват тръбите за „Южен поток”. Иначе действията по потока са напълно спрени. Както са спрени обаче, няма проблем да съдействаме с наше пристанище, защото корабът бил голям и нямало къде другаде да пристане. Този проблем не е български. Който го припознава за такъв, има основание да се замисли за естеството на националността си или за политическия си пол. Иначе потокът у нас е спрян, ама те тука тези тръби са в морското пространство, което е извън санкцията на Третия енергиен пакет. Не подаде ли оставка г-н Орешарски.

            Днес съюзниците на България наричат нещата с истинските им имена. Днес тя трябва да направи същото без никакво шикалкавене.

         Навремето готовността на Чембърлейн и Даладие за игра на шикълки с Шикългрубер струваше твърде скъпо на света. Днес той, светът, дава ясни знаци, че си е взел поука.

           На 5 септември преди 70 години СССР обяви война на неутрална България, за да я окупира и обърне с хастара навън – по свой образ и подобие. Вечерната емисия на Българската национална телевизия по никакъв начин не отбеляза това.

            На 6 септември 1885 Русия се обяви против Съединението на България и насърчи Сърбия да я нападне.

         На 9 септември някои ще празнуват окупацията, която наричат „освобождение”. Окупацията, която ги доведе и циментира във властта с терор.

          След един месец ще гласувам за тези, които безусловно подкрепиха позицията на министър Шаламанов. Нека си я припомним: „Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля.” Да допълним – атакува директно и здравето и живота на българите с оглушително мълчание след аварията в Чернобил през 1986. Или някой ще го отрече. Или и мълчанието на този и тези, на които тайно от българите доставяха чисти продукти, е повод за гордост и пример за подражание, от който и една стотна да постигнем … и т.н.

            Не знам дали при следващи и по-следващи избори ще гласувам отново за реформаторите. Не знам и дали ще просъществуват. Знам само, че и за в бъдеще ще се доверявам на хора, отстояващи точно тази позиция, която споделя цивилизованият свят. Тъй като в момента тази позиция не се споделя от другите партии с шансове за парламентарно присъствие, изборът ми е ясен. За останалите е уместен въпросът на Ботев в днешния му политически аспект: „Кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба?” Или просто редови труженик от петата колона – в по-голяма или в по-малка степен.

            Що се отнася до Русия, надявам се все някога тя да излезе от изолацията, която сама си извоюва. Може би белег за това ще е появата на филм като „Коса” в неговия руски еквивалент.