6. Следизборното шоу на прокуратурата - част четвърта*

В своите публични изявления ангажираните със случая прокурори избягват да споменават тези мерки за сигурност и контрол над съхранението и производствените процеси, предприети от ръководството на печатницата по негова инициатива. Вместо това те градят своите изказвания върху протоколите от разпитите на свидетели, опитвайки се да докажат тезата, че бюлетини от намерените в печатницата на 10-ти май са били изнасяни и използвани по предназначение.

Зам. главния прокурор Борислав Сарафов се спира много подробно върху върху показанията на икономическия директор Георги Иванов (които обаче са различни от подписаните от него обяснения). Според прочетените от Сарафов показания е имало два случая, в които са вземани бюлетини от технологичния брак, за да бъдат попълнени липси в районните избирателни комисии, и един, в който са взети пак оттам бюлетини като мостри за ЦИК. И в трите случая доставката е поискана чрез Иво Цонков, държавен експерт в отдел “Административна и регионална координация” към Министерския съвет – като това е човекът, с който печатницата контактува по отношение изпълнението на поръчката за бюлетините.

В първия случай искането е от район Триадица за 335 броя бюлетини, тъй като там имало лошо залепен кочан – като дефектните бюлетини са заменени с такива, взети от технологичния брак, и предадени в присъствието на Иво Цонков със съответния протокол. Във втория случай ЦИК иска и съответно получава по десет бюлетини от всеки избирателен район за мостри – и доставката е изпълнено отново с бюлетини от технологичния брак. В третия случай искането е от страна на областната управа на София-област, където има недостиг на бюлетини, тъй като ГРАО са променили броя на избирателите в избирателните случаи – и се оказва, че няма да достигнат 1880 броя. Доставката отново е съставена от свръхтиража – като бюлетините допълнително са долепяни в кочани по 50 и сложени в кашони по 500 броя – подготвени са четири кашона с общо 2000 бюлетини[1], които са предадени заедно с редовните, но с допълнителен протокол[2].

Докато Борислав Сарафов чете подбрани пасажи от протоколите за разпит на Георги Иванов, той на два пъти бива прекъснат от главния прокурор. Още при описанието на първия случай Цацаров казва следното: “Много се извинявам, че прекъсвам г-н Сарафов, но вие си задайте следния въпрос: ако някъде има неизправни бюлетини, откъде се получават изправните? Тоест откъде се заместват с изправни.От резерва, който изборния кодекс е предвидил, и който е в районните избирателни комисии. Оказва се в случая, че резервът е самата печатница.”

Разбира се, резервът не е самата печатница. Резервът е доставен своевременно в районните избирателни комисии – но в случая имаме съвършено друг казус, за който печатницата не носи вина. Имаме искане от страна на възложителя за допълнителна доставка на бюлетини – каквато между впрочем е предвидена по т.3.3 от договора за обществена поръчка. Дали исканото количество е в резултат на недостиг след използването на резерва – или просто на някой служител му е било по-лесно да получи бюлетини направо от печатницата – това е нещо, за което отговорността лежи не върху “Мултипринт”, в върху тези, които предявяват искания от името на възложителя – сиреч, от името на Министерския съвет на България. Самата печатница в собствените си мерки за сигурност е предвидила как трябва да се реагира, ако бъде получено такова искане съгласно т. 3.3 от договора с МС, а именно:

“Относно задължението на изпълнителя “Мултипринт” ООД по т. 3.3 от проекта на Договора с Възложителя МС, приложен към документацията за участие в обществената поръчка за доставяне на допълнителен брой бюлетини, в случай на актуализация и/или по решение на ЦИК да достави допълнителен брой бюлетини до края на изборния ден и за избягване плащане на неустойки, да се извърши допълнително организация, като се има предвид характера на производствения процес. При получаване искане на Възложителя за доставяне на допълнителен брой бюлетини, необходимите количества да се произведат или да се доработят от надтиража в технологичния брак за съответния район и да се изпълни в срок предаването им на Възложителя.”

Този текст повече от ясно показва, че възможността възложителят в лицето на МС на РБ да поиска допълнителна доставка на бюлетини е заложена в самия договор. Решението е не просто да се вземат, а да се произведат или да се доработят необходимите количества от технологичния брак за съответния район. Причината е очевидна: бракът затова е брак, защото в него няма нито една годна за непосредствено използване бюлетина според изискванията на възложителя – залепена в кочани по 50 бройки и опакована в кашони по десет кочана. Има свръхтираж, който се състои от качествено отпечатани, но ненарязани и незалепени бюлетини, и има нарязани и сгънати, но неналепени в кочани по 50 бюлетини – като съответно това са остатъци от самото разпечатване и от последващите процеси на нарязване, сгъване и подлепяне. За да станат годни за употреба, бюлетините от свръхтиража трябва или да се нарежат, сгънат и залепят в кочани, или просто непълните кочани да се долепят до нужната бройка.

Нещо повече, печатницата е предвидила два варианта за действие – в зависимост от това какъв брой бюлетини бъдат поискани като допълнителна доставка от възложителя, а именно:

“1. В случай, че Възложителят е изискал количества, които се съдържат като надтираж в технологичния брак за съответния район, във вид на редовни сгънати и подлепени бюлетини, но в кочани по-малко от 50 бр., да се извърши ръчно преброяване, добавяне и долепяне на бюлетини според стандарта на един кочан бюлетини. Ръчно доработените кочани трябва да отговарят на условията на Приложение № 97 към Решение № 2152-НС/14.03.2013 г. на ЦИК[3].

2. В случай, че Възложителят е изискал количества, които са повече от произведения надтираж в технологичния брак за съответния район, да се спре текущото производство по други поръчки на “Мултипринт” ООД на съответните машини “Комори” и др. и да се организира производството им.”

В случая, струва ми се, е ясно защо се препоръчва поисканите допълнително бюлетини да се доставят от надтиража, когато това е възможно. Проблемът е, че исканията за такива доставки имат много кратък срок на изпълнение – и ако подобно искане бъде предявено в рамките на изборния ден (ако например си представим, че по някакви причини някъде има изчезнали или повредени бюлетини), то тяхното отпечатване става мисия невъзможна – става дума за сложни машини, чието зареждане и настройка отнема часове; също часове са нужни за доставяне на вече отпечатаните бюлетини. Докато недолепените кочани от сврхтиража могат да бъдат доокомплетктовани достатъчно бързо – както и става в приведените от прокуратурата случаи, в които за щастие дефицитите са маломерни.

Както вече споменах, Сотир Цацаров прекъсва още веднъж своя заместник по време на неговото изложение за прецедентите, при които са бюлетини от технологичния брак са били използвани ефективно в изборния процес – когато става дума за искането на ЦИК да бъдат доставени по десет бюлетини от всеки избирателен район като мостри. Тогава той лично показва мострите, като заявява: “Това са мострите, които са изискани от Централната избирателна комисия. Това са бюлетините, които ЦИК има като образци на официално отпечатани бюлетини. Току-що разбрахме какъв е техния произход: от бюлетините, които видяхте на снимките. Пита се, ако това е технологичен брак, дали на ЦИК ще бъдат предоставени мостри точно от технологичния брак.”

От тези негови думи става повече от ясна презумпцията, залегнала в обвиненията на прокуратурата. В техните очи самият факт, че взети от технологичния брак бюлетини са използвани в реалните избори е доказателство, че печатницата е произвела и надпечатала със зла умисъл годни за употреба бюлетини. Всъщност изпълнителите от “Мултипринт” се придържат към своя договор с възложителя и към приетите от ЦИК образци и правила, според които годна бюлетина е тази, която е слепена в кочан от 50 бюлетини и опакована в кашон от 10 кочана: от тази гледна точка, която е напълно правомерна, след извозването на реалния тираж на 8 май в печаницата няма нито една годна бюлетина – а тези, които са взети от надтиража и са доставени допълнително, са подложени на допълнителна обработка, за да отговарят на договорените образци.

Свръхпечат, разбира се, има. Не само че има, но и не може да няма – при отпечатването на каквото и да е. Нещо повече – в случая неговата наличност е насъщна – тъй като е възможна ситуация, при която да настъпи дефицит на бюлетини по време на самия изборен процес, когато не би имало време да стартира нов печатарски цикъл. Технологичният брак се състои от два компонента: макулатурата плюс свръхпечата.

Иронията на Борислав Сарафов относно наличието на брак в печатницата е съвършено неуместна – и най-малкото доказва, че той не разбира за какво става дума при отпечатването на бюлетини. Коментирайки опакованите и надписани бюлетини, намерени в печатницата, той заявява: “Ако приемем, че това е брак за проверяващия екип, трябва да приемем, че имаме брак за Кюстендил, брак за Кърджали, брак за Шумен, брак за Варна, тоест че имаме брак за всеки многомандатен избирателен район.” Това обаче е точно така – логично е да има брак за всеки многомандатен район, защото това са различни производствени цикли – и се печатат различни бюлетини с различно съдържание. Няма как бюлетините за Варна да се приложат в Шумен, нито пък с тези от Кюстендил да се гласува в Кърджали.

Неразбирането за това какво е технологичен брак и какво е свръхпечат (и има ли той почва у нас) проличава много ясно в кулминационната точка на тази пресконференция[4] – когато се провеждат тъй наречените процесулно-следствени действия, при които се прави оглед на част от иззетите доказателства – със съответните поемни лица, протокол и прочее прокурорски ритуали. При провеждането им поемните лица са избрани от наличните на пресконференцията журналисти, записват се личните им данни, води се протокол и се отваря “обект №1 от изземването” – пакет, който съдържа два кочана с предизборни бюлетини. Прокурор Ромен Василев театрално раздипля в едната си ръка бюлетина, съдържаща се в пакета, а в другата си ръка една от мострите в ЦИК, и ги показва на журналистите, като по този начин удостоверява тяхната идентичност[5]. В хода на действието обаче е предвидено поемните лица да направят публично достояние и количеството на съдържащите се в кочаните бюлетини; те ги преброяват и установяват, че в единия кочан има 14 бюлетини, предназначени за София, а в другия 15, предназначени за Кърджали.

Нека си спомним сега за вече цитираното Приложение № 97 към Решение № 2152-НС/14.03.2013 г. на ЦИК, според което бюлетините са годни за употреба само когато са в кочан от 50 броя. От което следва, че прокуратурата е прибрала от склада на “Мултипринт” негодни за непосредствено ползване бюлетини, като – показвайки ги тържествено и с апломб на журналистите, се мъчи да убеди обществеността, че става дума за нещо наистина нередно и престъпно. При това трудно бихме могли да повярваме, че представителите на обвинението просто не са разбрали за какво става дума. Рещенията на ЦИК са публични, документацията на МС по договора с печатницата им е предоставена, запознати са и с вътрешните правила на печатницата за реализация на тази поръчка. Биха могли да направят справка що е то годна бюлетина, преди да се присъединят своя глас към този политиците, които желаят морален линч за ГЕРБ, за да заграбят властта и да превърнат България в подвластна на олигарсите територия.