Коалиция с Панелния блок

        Въздухът на демокрацията ни свърши, бетонът остана

"Вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави..."

Помните ли го това? Беше преди някакви си 25 години. Една четвърт от столетие! 

Тогава демокрацията бе млада, лъчезарна и наивна. Струеше от усмивката на Лияна Панделиева, синьото лъвче и изправените два пръста нагоре. Тогава за демокрацията се пишеха песни. Такива, за които се сещаш с носталгия и след години.

Леко гадничък вкус остава в устата като си спомниш колко време всъщност е минало, но още повече се вгорчава, когато си помислиш, че и сега си говорим за панелки без изобщо да помислим за въздуха. Явно вече не сме млади и наивни.

При откриването на предизборната кампания на ГЕРБ, което би трябвало да се разшифрова като Граждани за европейско развитие на България, Бойко Борисов обеща щедро саниране на панелки и нова дограма. Които хем ще създадат трудова заетост, хем ще ни спестяват от сметките за ток, хем блоковете от "Люлин" и "Надежда" ще станат като нови.

Другото, което ми направи впечатление, бе, че каквото и да беше казано за Реформаторския блок все бе заклеймяване и охулване. Грубичко и елементарно, но срещащо одобрителните ръкопляскания на претъпканата до козирката с фенове на бъдещите управляващи "Арена Армеец".

Самият лидер на ГЕРБ дори не се опита да смени тона за песента, къпейки се във верността на актива. 

Безспорно ходът с панелките, е удар в десятката за Борисов. Популисткото обещание да оправи жилищата на 2 милиона българи за 2 години със сигурност ще му вдигне рейтинга в жилкомплексите. И може да се каже, че Борисов вече направи коалиция с Панелния блок. За сметка на Реформаторския.

Нищо лично! Само бетон и арматура! Без въздух!