ОЩЕ ЕДНА НЕПРЕКЛОНЕНА ГЛАВИЧКА

Да поздравим Марта Георгиева и Валентина Маринова, заедно с останалите участници, в първото политическо предизвикателство към сегашното правителство и съдебнитте власти  по отношение на мизерно-жалката ситуация с паметника на съветските окупатори в София.

Предизвикателството е първо не защото преди него не е имало други, а защото участниците в него са готови да поемат съдебна отговорност за действията си.

Преди него опит да предизвика политически процес беше случая с българския турчин Енимехмедов, който по всички признаци е бил разкандардисан от намеренията си, за да получи само символична присъда за обвинение в опит за убийство на Ахмед Доган - най-омразната личност на така наречения от комунистите «преходен период», допринесъл най-много за консолидиране на комунистическата финансова и политическа върхушка. Тогава нито българската опозиция, нито манипулираната българска преса не обърнаха внимание на този показателен политически процес, представен като криминален случай. Опасността за властите от политически скандал с международно отражение беше прекалено голям за тях.

Вторият случай е поискалият политическо убежище руснак Николай Кобляков, срещу когото репресивния режим на Путин е изправил обвинение за криминално престъпление. Нежеланието на българското правителство и правосъдие да се разграничат политически от този режим отново ги поставя в неудобно положение, по тоя начин потвърждавайки техния марионетен манталитет към Русия.

И в тоя случай, както и с тоя на Енимехмедов, страхът от международна реакция към и без това жалкото състояние на българското правосъдие, само потвърждава думите на Кобляков: «За да иска нещо от Путин, една страна трябва първо да уважава себе си.

Кобляков не знае, че почти същите думи е казал отдавна и създателят на нова България Стефан Стамболов. Липсата на определена официална позиция към Русия си остава български феномен, но той се отразява върху българите като цяло, оставайки в сянка  червената политическа върхушка - главния виновник за репутацията на България като угодник, готов да се простре в краката на Русия, независимо какъв идиот управлява оная държава.

В този смисъл партийният ангажимент на Реформаторския блок със защитата на Марта Георгиева и другите протестиращи е не само неизбежен, но и належащ, освен че би показал достойнство – дефицитна стока в българския политически живот.

Така ще бъде докато този символ на ерата на съветското робство в София не бъде премахнат, а след него и всички други подобни в останалата част на страната.