"Никак не е зле"

Отсега може да честитим на предизвестения победител в изборите, за да не губим време после. А и той да не си даде много време за празник. Летящите тапи от шампанско ще са нещо естествено. Но не могат да запълнят целия мандат.

„Да бъдеш първи в класация – никак не е зле.” – пееше Георги Минчев. Да биеш БСП и присъдружните й за пореден път също никак не е зле. Даже е много добре. По-важно е какво следва обаче.
 
Ще ми се победата да не е просто пореден скалп на пояса. Ще ми се от нея да произтекат реакции във връзка със събитията в последно време. Като например – намесата на Русия във вътрешните ни работи заради „оскверняването” на паметника на окупацията. Като – отношение към действията на полицаите, арестували „осквернителите” и пожеланието им към една от тях – да няма деца…

Не е зле да отговорят конкретно споделят ли мнението на бившия енергиен министър, че е нормално родните депутати да обсъждат промени в българското законодателство под давление на чужда държава извън съюзите, към които принадлежим. Съгласни ли са, че така се запълва дупка в българското законодателство и кого според тях ще облагодетелства нейното запълване.

Съгласни ли са, че при оповестяването на промените, по-важно е, че ще загубим доверието на другата страна, без да се споменава нещо за доверието на някакви си българи. А да не би доверието между двете страни да е като при естествената дискретност, която се очаква от партньорите в смисъл на двойка или на господар и наложница.

Още: ще започнат ли реформа в правосъдието, сигурността и енергетиката, което не направиха през трите и половина години, докато бяха на власт; ще прекратят ли партийната намеса в държавните служби.

Ще приемат ли стратегия за дясна социална политика, основана на реформи в образованието, здравеопазването и социалната сфера. Ще създадат ли благоприятна среда за развитие на бизнеса и честни правила за всички инвеститори. Изброените в „Още” неща ги обеща вече Реформаторският блок.

Питам – ще ревизират ли решението си за забрана да се проучва наличието на шистов газ у нас като решителна стъпка за постигане на енергийна независимост. Писъкът на псевдоеколози и „граждански” протести е просто подкрепа за сегашните енергийни пранги на България.

И ако наистина главна цел на ГЕРБ и Реформаторския блок е да отстранят БСП и ДПС от властта, склонни ли са всички и особено един от тях да си сътрудничат в бъдещо правителство въз основа на ясни политики, правила и стратегии. Не въз основа на ветропоказател от сутринта, обеда или вечерта.

И още нещо – реформаторите, в лицето на ДСБ, изразиха отношението си към Мемориала на окупационната червена армия (МОЧА, по Иво Инджев), за което бяха санкционирани от българската полиция, а България беше строго смъмрена от Русия. Дали пък не е „подла стратегия” на реформаторите, които подготвят негласно четворна коалиция с БСП, ДПС и Атака.

Ще чуем ли ясно мнението на ГЕРБ за МОЧА.

На откриването на предизборната кампания на ГЕРБ ясно се чу кого обича да прегръща и целува канцлерът Ангела Меркел (справка – Георги Марков, бивш конституционен съдия). На него същия (не на Георги Марков) и Силвио Берлускони му мереше гърба колко педи е широк. Не ми стана ясно защо г-н Марков спомена с възторг Виктор Орбан, подкрепящ политиката на президента Путин към и в Украйна. Не догледах докрай да видя дали някой друг, освен Едвин Сугарев, изрази ясна позиция към агресията на Русия.

Намирам за уместно „меренето” и споразуменията между големия и малкия партньор да става въз основа на принципи и дългосрочни цели. Не от позиция на силата и на политическия децибелен пехливанлък. Арена „Армеец” има добра акустика. Иначе вместо на избори, спорът да се решава на ринга или на тепиха. Зер, победителят пак ще е същият.

Но да управляваш държава не е като да спечелиш поредния футболен мач.

Затова не мисля, че е егоистично или нахално малките политически животни да изискват от големите ясни и разпределени във времето неща – последователност след старта на реформите (ако разбира се започнат), предвидимост и лоялност към западните ни партньори.

Затова е важно малки и големи да докажат, че споделят ценностите на демокрацията, а не законите на джунглата. Макар и да са малки, не може единственото, което очакваш от партньорите си, да е да ти бъдат смокинов лист на ветропоказателя.

В името и с надежда за отстояване на тези демократични ценности и аз ще изпия едно шампанско на 5 октомври вечерта. Наздраве, големи брато. Никак не е зле.

Но когато шампанското свърши и сивите делници ни завъртят, ако не се справяш или имитираш справяне, няма да приема да ми кажеш: „За мен са гласували милион и нещо, затова протестът на пет или десет хиляди няма значение.”

Ще сбъркаш.