Еврокомисията започна наказателна процедура срещу България заради КТБ (допълнена)

Мотивът на комисията е, че България неправилно е въвела в своето законодателство Директивата за схемите за гарантиране на депозити и не е спазила принципа за свободно движение на капитали.

В Директивата за схемите за гарантиране на депозити е предвидена процедура от три стъпки, за да се даде възможност на схема за гарантиране на депозитите да изплати вземанията на вложителите:

1. Компетентният орган (в случая БНБ - бел. ред.) се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция.

2. В рамките на пет работни дни след това заключение компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

3. Схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Съгласно българското законодателство на схемата за гарантиране на депозити се разрешава да изплати вземанията на вложителите към кредитна институция само ако централната банка е отнела банковия лиценз на съответната институция. Директивата за схемите за гарантиране на депозити не съдържа такова изискване, посочват от Еврокомисията.

"Неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства схемата за гарантиране на депозити. В разглеждания случай депозитите са неналични от три месеца. Съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право", се казва в мотивите.

Що се отнася до заложения в договора принцип за свободно движение на капитали, наложеният от българските органи специален надзор над съответните банки, изглежда, представлява "неоправдано и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали". Комисията отбелязва по-специално, че двете банки (КТБ и дъщерната й Търговска банка "Виктория" - бел. ред.) са били поставени под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията и банковите дейности, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса, т.е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите.

В допълнение комисията припомня, че правото на ЕС има преимущество пред националното право.

От Брюксел отново припомнят, че създалата се ситуация дава възможност на вложителите в КТБ да си потърсят правата в съда.

Предисторията

В началото на август шефът на генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" Джонатан Фаул в Европейската комисия написа писмо до подуправителя на БНБ Калин Христов и до министъра на финансите в оставка Петър Чобанов, в което на практика се излагаха тези въпроси, които сега са мотив за започването на наказателната процедура.

В писмото тогава се допускаше възможността гарантираните депозити да бъдат изплатени частично, ако "поради недостиг на финансови средства в банката или в схемата за гарантиране на влоговете компенсацията не може да се изплати изцяло".

Седмица по-късно служебният финансов министър Румен Порожанов и управителят на БНБ отговориха на забележките, като посочиха, че по казуса ще се следва българското законодателство, като посочиха, че депозити могат да се изплащат едва след отнемане на лиценза на банката. В него се изразяваше готовност европейските правила и директиви да се въведат по-адекватно в българските закони, но се посочваше, че това в момента не може да стане заради липсата на действащо Народно събрание.

"Ако Фондът за гарантиране на влоговете започне да изплаща депозити още докато се проверява финансовото състояние на КТБ и се установи, че тя е неплатежоспособна, може банката да остане без голяма част от своите вложители, което ще направи оздравяването й безпредметно и невъзможно", се обясняваше още в писмото.

КТБ беше поставена под специален надзор на 20 юни, като впоследствие, през септември, той бе удължен до 20 ноември. За Търговска банка "Виктория" надзорът е до 22 ноември. Очаква се до 20 октомври назначените квестори да представят пълен доклад за финансовото състояние на двете институции. Отделно между 1 и 20 ноември БНБ определи срок за взимането на решение за съдбата на двете институции. Междувременно в централната банка беше изпратено писмо от единия акционер - Оманският суверенен фонд, в който се заявява желание за спасяване на КТБ, но с участието на държавата.