Самоизобличително (в очакване на победителя от изборите)

Висшият съдебен съвет не избра председател на Върховния касационен съд (ВКС) и така потвърди пророчеството на онези, които съзираха задни сметки поне в два знака: в късното откриване на процедурата насред отпускарския сезон и във внезапната номинация на втория кандидат от лобито, подкрепящо най-често идеите на главния прокурор и председателя на Върховния административен съд. Така 24-имата висши кадровици на съдебната власт не направиха избор между двете сочени като  достойни съдийки - Павлина Панова и Таня Райковска.

Формалната логика на събитията с днешния финал във ВСС очертава изводите:

- Кандидатурата на съдия Райковска е била издигната не за да бъде избрана тя, а за да не бъде избрана Панова, номинирана от представители на реформаторския кръг във ВСС;  

- Липсата на избор означава зависимости и страх на формираното решаващо мнозинство във ВСС да избира без ясна политическа конюнктура, която ще се създаде едва след изборите;

-Липсата на избор сред бурята от масови критики към спорната процедура с електронното гласуване устройва ВСС, за да отклони за момента атаките срещу себе си, пък после ще го мисли.

Липсата на избор не помага да бъдат опровергани "инсинуациите, че вотът в тази зала се диктува от политическата конюнктура" (както призоваваше да бъде доказано с вота председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, с което зададе линията на демобилизация на "решаващото мнозинство").

Напротив, липсата на избор потвърждава, че едни върховни кадровици не смеят да рискуват, ако не им е ясно и безпрекословно зададена задачата, и очакват - за своя сигурност - именно политическата конюнктура, която изборите ще им начертаят.

И, най-сетне, липсата на избор е удобна и за ВСС, и за политическата класа. Да бъде избран председател на Върховния съд при тези спорни правила с електронното гласуване, срещу които се надигнаха юристи, множество НПО, IT-експерти и Европейската комисия, и при придобилото лоша слава упорство на ВСС да ги промени - всичко това означава много лошо да си постеле ВСС пред задаващата се власт след изборите: върховните кадровици не са сигурни какво би предприела новата власт, за да се откупи пред Брюксел, когато получи през янаури разгромяващ мониторингов доклад...

Самоизобличително за управляващия орган на незазависимата съдебна власт - да чака да чуе победителя!