Конечно?

Владимир Шопов твърди, че „европейският консенсус в страната е пречупен и основна политическа партия няма никакъв проблем да го жертва в полза на Русия и собствените си планове за олигархичен нео-изолационизъм.”

(http://reduta.bg/v2/article/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0}

Какво кара предизвестения победител да допусне, че може да спечели съперникът, който му диша праха и все повече изостава. Какво го тласка към този съперник, чието бъдещо управление би подкрепил „в името на стабилността на страната”. Дали вироглавието на потенциалния малък съюзник, „нежелаещ” дясноцентристка коалиция. Или се оказва, че такава е възможна с тези, на които в края на 42-то Народно събрание не се осигуряваше кворум. С тези, чийто финансов министър оглавява две листи на друга партия, с която никой от твоята партия не иска да си има работа. Или отново винаги ще има утре, „по-мъдро” от вечерта.

Ценна трябва да е тази „стабилност” на страната. Каква стабилност ще осигури главният ти опонент, чиито присъдружни организации в синхрон с чуждо посолство подемат инициатива да събират средства за паметника на „освободителя”–окупатор. И то тъкмо в деня на българската независимост – 22 септември.

Защо в Стара Загора на среща с бизнесмени утрешният победител казва: „ако спечеля”, а не „щом спечеля”. И защо при победа да трябва да ходи в Москва, за да се разбира за „Южен поток”. Собствено хрумване или императив. Защо това да е първата международна визита. Не издава ли само това дали приоритет са някакви реформи и скъсване с олигархичния модел, за което настояват „отказващите” дясноцентристка коалиция.

Те наистина отказват нещо. Отказват коалиция заради самата коалиция, която ще определя посоката от днес за утре и ще е готова да я мени, както й изнася за момента. Дали пък не са готови да предприемат непопулярни мерки. За разлика от най-вероятния победител, който вече се е сепнал от товара и отговорността след близкия си триумф. До такава степен – че го подлага на съмнение и е готов да подкрепи най-големият си съперник – символ на застоя, в името на някаква „стабилност”. Или в името на стабилна и трайна мизерия.

Завършвам с един виц. Ще се радвам, ако финалът на този виц се окаже друг.

Владимир Путин, облечен в униформа на български катаджия, спира бъдещия победител в изборите, който съвсем не подозира победата си, и му задава емблематичния въпрос: „И кво праим сига?”. Отговорът е: „Южен поток”, конечно.”