"Речта на краля"

Отговорът на днешните служебни министри към една провокация ми допада. Намирам го за навременен и удовлетворяващ. Бих искала всички следващи министри на България да реагират по същия начин на всеки, който смята, че му дължим вярност и послушание до гроб – било то за освобождение или за окупация. Или за двете едновременно. Бих искала. Дано. Ама надали.

„Някой си Шаламанов” - днешният български служебен министър на отбраната, си е „позволил” да убеди министър-председателя за пореден път да предаде Русия заради употребявани Ф-15. Твърдението е на вицепремиера на Руската федерация Рогозин. Твърдение, което министър Шаламанов окачестви като намеса във вътрешните работи на България. Друг вицепремиер – български, го намери за „скрит комплимент, че сме защитили българския национален интерес, макар това да не е било приятно на някого". Не му е приятно, въпреки преобладаващия брой ….филски партии в 43-то Народно събрание на България. Преобладаващи, въпреки освобождения и окупации.

"Антируският курс на София се очертава все по-ясно от ден на ден", пише "Гудок".

Не се ли вживява Русия в ролята  на наш създател, макар че не ни е тя родила, за да твърди, че има правото да ни убие. За да ни търси сметка за каквото и да било.

Факт е, че…филските партии, прекрачили прага от 4 процента, са на линия. Кои - прекрачили, кои - исполински надхвърлили.

Не споделям мнението на част от Реформаторския блок да не приема правителство, оглавявано от г-н Борисов. Само споделям мнение, че за подкрепа на бъдещото правителство са необходими малко прости неща. Малки, прости и принципни. Не претендирам да изброя всички:

1.    Секване на всякакви действия и ангажименти по „Южен поток”. Разследване на тлеещите действия по него. Разсекретяване на всички договори, подписани досега – с риск да бъдем обвинени за поредно предателство към Русия.
2.    Европейско разследване за състоянието в КТБ. Да се види диаграмата на концентрацията от държавни пари в банката и нейния възход, освен личния влог на Иван Костов.
3.    От бъдещото българско правителство – независимо колко ще просъществува, както и от безспорния победител в изборите, очаквам отношение към изказването на г-н Рогозин.
4.    Интерес към продажбата на българска земя на ГАЗПРОМ в последните дни на правителството „Орешарски”, осъществена след уж спирането на „Южен поток”.

Има още, но спирам дотук.

Ако правителството на победителя се наеме с тези неща, реформатори, подкрепете го, бе. Но, ако според победителя, Русия все още не е заплаха за България и той не отговори конкретно на въпроса, ако го подкрепят за министър-председател, ще загубят моя глас. Но аз съм малка и реформаторите сме малко и малки. Но засега се разбираме не само заради това - заради малкостта си. Заради ясната им подкрепа за съюзите, към които принадлежим. Сега пък са на път, невлезли в парламента да се разпаднат заради Него – победителя. Победителят е победител и той решава.

Има ли разлика дали не подкрепяш за министър-председател г-н Борисов или държиш министър-председателят да се заеме с изброените по-горе четири точки. Май разликата е само във формулирането на изказа. Първият е някак по-невъзпитан и дързък с оглед на осемте и нещо процента срещу 33-те. А срещу тях възраства процентът негласували. Как да ги обвиня, че не се вляха в исканата вълна от 121, после 110, после нещо друго, после още по друго.. Или просто електоралният естествен живец отмира, докато контролираният, купен и корпоративен такъв процъфтява.

Време е за образователен ценз.

Ако има нещо оптимистично, то е, че съсъдът на властта се изпразва откъм БСП. Трайно, настъпателно и последователно – по принципа на китайската капка. Партията най-после се свива и изчезва. Вътрешната ми съпротива и опасение е той да не се напълни просто от заместител на изчезващата столетница. Със сходен маниер за употреба на присъствието в тази власт. Като в една банка и медии – цитадела за влияние при две поредни правителства. Или някой ще го отрече.
Смисълът е някой да счупи сегашният съсъд и да налее държавният смисъл в нова рамка. Без да се възползва от възможността и удобството да се налее в досегашния.

Преди месец писах: След един месец ще гласувам за тези, които безусловно подкрепиха позицията на министър Шаламанов. Нека си я припомним: „Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля.” Да допълним – атакува директно и здравето и живота на българите с оглушително мълчание след аварията в Чернобил през 1986. Или някой ще го отрече. Или и мълчанието на този и тези, на които тайно от българите доставяха чисти продукти, е повод за гордост и пример за подражание, от който и една стотна да постигнем … и т.н.
    Не знам дали при следващи и по-следващи избори ще гласувам отново за реформаторите. Не знам и дали ще просъществуват. Знам само, че и за в бъдеще ще се доверявам на хора, отстояващи точно тази позиция, която споделя цивилизованият свят. Тъй като в момента тази позиция не се споделя от другите партии с шансове за парламентарно присъствие, изборът ми е ясен. За останалите е уместен въпросът на Ботев в днешния му политически аспект: „Кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба?” Или просто редови труженик от петата колона – в по-голяма или в по-малка степен.

Днешният победител се разграничи от тогавашната позиция на министър Шаламанов. Каза само, че Русия не била заплаха за България. Каква е позицията му днес.„

България не дължи обяснения за свои суверенни решения пред трети страни – казва служебният министър на външните работи Даниел Митов.
Ще каже ли бъдещият министър на външните работи – с пълен или колкото продължи мандатът му същото. Защото провокациите очевидно ще продължат.

Не съм очаквала в следизборната нощ да чуя „Речта на краля”. Чух познати обозрими неща. Но да тласнеш размисъла за определено недостатъчните само 85 депутати към трагедията в Горни Лом като причина за недостига – не го разбирам.

Друго, което не разбрах, беше репортерското пърхане в продължение на около час как и с кого ще се създаде правителство. Вадиш бакалския тефтер, сваляш молива зад ухото, наплюнчваш го и почваш да изчисляваш. Не разбрах също защо пърхащото репортерство не зададе въпроси в смисъл – в името на какво бихте съставили правителство с някого. Какви ще са приоритетите ви по принцип. Накъде клоните – към Европа или към Евразия. Нищо такова. Пеперуденото репортерство пърхаше, поласкано, че не го отклоняват в  посока към негови роднини.

На героя на Колин Фърт от филма отговорността му се стовари неочаквано. Но колкото и да беше неподготвен за предизвикателството, той се справи. Справи се със съзнанието за отговорността, която поема. Справи се без убедеността, че е единствен и неповторим. Че няма друг като него. Справи се със съмнението си да преодолее осъзнатия си говорен дефект. Направи го в момент, когато страната му имаше нужда от водач, който да определи и акцентира върху държавните приоритети в решителен момент. Справи се със самоирония и достойнство.

Днешният момент за България е решителен също. Не знам дали е съдбовен – досега пропуснахме толкова много мигове – все съдбовни. Изпуснахме много. Чудно е как я има още България. С поредния политически експеримент, около когото гравитират толкова много други – знайни и незнайни, готови инжекционно да се влеят все за „бльагото на Бльгария” – както казваше един министър-председател. Дотогава и ние – все още останалите тук, ще регистрираме, следваме и подкрепяме някакви достоверни според нас посоки.