Бъдещето на България: корупция и етнически конфликт

 Изявлението на политолога от асоциация "Прозрачност без граници" Огнян Минчев е от дискусия "България след парламентарните избори", организирана от фондация "Фридрих Еберт". 

На тези избори можем да очертаем следните роли – малък победител, голям победител, голям губещ и най-голям губещ.

Малкият победител е партия ГЕРБ

За пореден път партията, водена от Бойко Борисов, спечели около една трета от гласовете. Различният брой депутати е в резултат от различните конфигурации в три поредни парламента, но така или иначе в трите парламентарни избора след 2009 г. ГЕРБ печели около една трета от гласовете. Стабилно представителство.

Партията печели, както се оказа след социологическите анализи в изборната нощ, отново гласове предимно на градски жители и на образовани граждани. Което е интересен феномен от гледна точка на твърдението, че Бойко Борисов е културен и интелектуален маргинал, битуващо в изключително големи мащаби сред интелектуалците в Стамболова София.

Тази победа, разбира се, е малка. Поради простата причина, че ще трябва да бъде споделяна с неизвестни партньори, по всяка вероятност не особено особено доброжелателни, в рамките на една социална, икономическа и социална ситуация, която е за пореден път бременна с провал, а не с успех. Ако все пак бъде постигнат успех, това ще бъде голямо постижение.

Големият победител е "Корпорацията" с главна буква

Така я нарече Петя Владимирова в "Дневник".

Тази Корпорация има различни лица. Нейното политическо лице се нарича ДПС. Нейното икономическо лице се нарича Корпоративна търговска банка или "корпоративно-търговска групировка". Нейното обществено лице гальовно е наричано "октопод" или нещо подобно.

Тази Корпорация на практика осъществи поредна стъпка в монополизацията на българския стопански, политически и обществен живот. Закупи около 150 хиляди цигански гласа и в обща сложност купените гласове от страна на ДПС са около две трети от купените гласове в страната.

Делът на купените гласове от общия брой нарасна значително, така че, ако се придържаме към максимата, че "глас народен е глас божи", гласът божи в една съществена пропорция беше закупен. И то в най-голяма степен от ДПС.

На практика това, което можем да очертаем като голям победител, е една наистина сложна конфигурация, която излиза с различни лица. Тогава, когато трябва да обясни своята експанзия в обществото и държавата чрез купуване на гласове, чрез манипулиране, чрез други средства, тази Корпорация излиза с либерално лице. Те не са етническа партия, те са либерална групировка, либерална партия, толерантна и т.н.

Тогава, когато бива притисната до стената да обяснява защо насажда в държавата и в обществото неимоверна, системна, задушаваща обществото и институциите корупция, тя излиза с постановката "Преследват етническите малцинства". Посланието е: Корупция или етнически конфликт – изберете сами.

В настоящия период и в обозримо бъдеще изборът ще бъде: и корупция, и етнически конфликт.

Тъй като вследствие на новите територии, завладени с купуване на гласове и административен натиск в Северна и Северозападна България – Ловешко, Плевенско, Габровско и т.н., ние ще имаме на следващите общински избори качествено нова ситуация, в която разделенията в българското политическо пространство няма да са на "леви" и "десни", те и сега не са такива, а ще бъдат преди всичко етнически разделения. Валери Найденов нарече тази нова ситуация "процес на ливанизация". 

Удачно. Аз бих я нарекъл "процес на етническа картелизация или етническа кантонизация" на българското общество, която много скоро ще стане необратима.

В този смисъл големият победител за пореден път е Корпорацията. И дано това, което казвам, не звучи етнически нетолерантно или изключващо когото и да било.

Имаме един голям губещ. Този голям губещ е БСП

Не левицата – не можем да говорим, че губещ е левицата, тъй като по мое скромно мнение БСП отдавна не представлява каквато и да е левица, с изключение на един много особен аспект.

В продължение на четвърт век БСП успя да се съхрани като основна политическа сила благодарение на повече или по-малко успешното балансиране между две роли. Публичната роля беше на представител на тази консервативно-социалистическа част от българското население от преимуществено възрастни хора, които искат да останат верни на своя живот и по биографични причини подкрепят БСП. 

Тази публична роля прикриваше факта, че в продължение на четвърт век БСП беше основният политически агент на новосформиращата се и развиващата се към монопол посткомунистическа олигархия в България.

Фактът, че г-н Станишев си позволи да направи това, което направи през пролетта на 2013 г. (да постави тази партия в унизителното положение на прислуга на Корпорацията), на практика разголи полускритата роля на БСП, унизи нейните членове и доведе до това, което имаме днес – спад в подкрепата до 15%, което не е лош резултат, като имаме предвид какво е породило този срив на обществена подкрепа.

Въпросът за това дали БСП да участва в голяма коалиция, или да се занимава с това, което на английски се нарича soul searching в опозиция, не е основен въпрос. Той не се отнася по никакъв начин нито до българската левица, нито до българската десница. Българската десница има достатъчно свои проблеми, а българската левица предстои да бъде преучредявана на друга основа според моето скромно мнение.

Това, което по всяка вероятност трябва да направи БСП, е да потърси своето ново място в новата ситуация, в която се намира България.

Най-големият губещ от тези избори продължава да бъде българското общество

и българската държава. Независимо дали оценяваме резултатите от тези избори като представителни или непредставителни (аз лично мисля, че категоричен отговор не можем да дадем по простата причина, че доста голям процент гласове бяха купени. 

Още по-голям процент бяха изнудени или изнасилени по традиционните методи, установени през последния четвърт век, за засилен натиск върху периферни социални слоеве да гласуват в полза на определени корпоративни мафиотски интереси).

Тъй като тези избори не създадоха достатъчни предпоставки за сформирането на гражданско-политическа коалиция, която да постави във фокуса на българския обществен живот основното разделение.

Това разделение не е ляво - дясно, то не е никакво друго освен разделението между Корпорацията, корупционната мрежа, която задушава и омаломощава българското общество (не искам да свеждам тази мрежа до ДПС или до КТБ, но те са ядрото й в момента поради отпадането на други, по-активни политически и корпоративни субекти на второ и трето място) и българската държава, българското общество, българското гражданство срещу октопода. 

Срещу тази инфраструктура, която чрез корупция, чрез масова злоупотреба с публични средства, чрез инфилтриране на държавните институции от горе до долу обезсили българската държава и я постави под санитарния минимум на нейното съществуване.

Сегашното състояние на българската държава е срам за европейска страна.