ОБЩИНСКАТА МИСЪЛ

“...Глазок выколю,

другой останется,

чтобы знал, говно,

кому кланятся.”

Полиграф Полиграфович Шариков

 Не ценя високо общинската мисъл. Смятах я за незаменима само в един случай: когато трябва да се преточи общинска собственост в нечий собствен джоб.

Невър сей невър. Тези дни един общински служител, някакъв заместник-кмет или нещо подобно, излезе с нестандарна идея: предложи да се смени името на паметника на съветската армия.

Около този паметник кипят страсти отдавна. Ангажимент на общината беше да го разруши. Тя се прави на умряла през цялото време. И ето, сега изведнъж излиза с предложение, едновременно конструктивно и дълбинно общинско. Навремето, когато в Рим императорите се сменяли през няколко месеца, някакъв общински съветник пак внедрил почин: да не разрушават статуите на бившия император, а само да сменят главите им, щото общинския бюджет не можел да насмогне.

Какво пък, нека обсъдим предложението. Може и да се пръкне нещо интересно от него.

*

Ако се смени името на паметника, то трябва да се смени с истинското  му такова. Иначе ще сменим една лъжа с друга, после ще се наложи да я сменяме с трета и т.н. Ще стане както с главите на императорите. Следователно, трябва да го наречем с истинското му име: “паметник на съветския окупатор”.

В официалните пътеводители на града ще пише: “...Срещу сградата на Софийския университет се издига величествения паметник на съветския окупатор. Това е най-големия по обем паметник в столицата. Издигнат е през..."

Отпред на паметника пък ще трябва да пише нещо като: “На братята окупатори от прецакания български народ”.

Освен това някъде по него ще трябва да се появи примерно следния текст:

“На 5 септември 1944 г. СССР обяви война на България, с която имаше нормални дипломатически отношения и която не го заплашваше с нищо, и нахлу с войските си в нея. В резултат на това тя бе превърната в съветска колония в продължение на половин век, и остана бедна и неразвита страна.

Този паметник беше издигнат от окупатора със средствата на завладяното българско население, за да му напомня кой е господарят. (Чтобы знал, говно, кому кланятся.) (Текстът в скоби може да се изведе и като водещ отпред на паметника - б.а.)

Нека този паметник напомня във вековете за унижението на българския народ.”

Тогава войнстващите русофили ще започнат да поливат паметника нощем с боя и да искат неговото разрушаване. Може и да им го съборим - в името на националното съгласие. Така паметникът ще изчезне по един естествен начин.

Щото не си струва да увековечаваме с толкова мащабен монумент спомена за националното си унижение. Ще вземем да заприличаме на сърбите с тяхното Косово.