Survivor

Да оцелееш в Аляска е по-различно състезание от стандартния Survivor – в случая в Камбоджа с два български отбора. В Аляска имаше четири отбора с по трима души. Спускат ги с хеликоптер. Имат 72 часа да стигнат до мястото, където ще ги чака хеликоптерът. По какъв начин ще стигнат и по какъв път - си е тяхно решение и тяхна отговорност. Ако пресрочат времето, хеликоптерът, самолетът или хидропланът не ги чакат. Съответният отбор отпада. Така отпадна единият от четирите отбора в Аляска. Останалите три продължаваха през различните етапи. Пристигналият първи до крайната точка от етапа печелеше първо място в битката, но не и във войната. Повечето от участниците бяха от Аляска. Единият беше спечелил състезание за надбягване с кучешки впряг из щата. Беше повторил постижението на дядо си и баща си. Всичките отбори бяха печени и демонстрираха на какво са способни. Съревнованието беше оспорвано, но не злобно. Липсваха мръсни номера. Напротив. Когато един от „Планинарите” се преобърна в ледена река с лодката си и съотборниците му го загубиха, съперниците им от „Военните” пренебрегнаха временното си водачество и се впуснаха да го издирват. Подробност е, че те вече бяха останали двама, след като съотборникът им счупи глезен. Изостанаха и не спечелиха победа в етапа, но откриха човека от „Планинарите” – зъзнещ и дезориентиран върху камък сред ледената река. Взеха го със себе си. Изкачиха се заедно върху едно възвишение. Запалиха огън – хем да го стоплят, хем да сигнализират на съотборниците му, които го търсеха. Накрая се намериха. „Военните” изгубиха играта, в която водеха, но спасиха човек. Това е по-истинското състезание според мен.

Стандартният Survivor – в случая в Камбоджа, разделя хората на две племена. Те живеят в два лагера и периодично се изправят едни срещу други в различни игри за ловкост, бързина, сила или съобразителност. Подреждане на пъзел, сглобяване на лодка, уцелване на мишени. Да си издръжлив, силен, съобразителен, ловък е едната страна. Другото изискване, за да оцелееш, е да градиш съюзи с останалите срещу някой от същото това племе. Някой, когото ще изгонят след загуба от другото племе. Не твърдя, че е лесно на участниците. Подслонът трябва да си изградят сами. Храната им не е сигурна. Зависи и от това – дали ще победят или не. Въпросът е, че им остава и свободно време. Време за разговори, интриги, клюки, съюзи и скандали. Това е игра, в която съюзите са динамични и способността да оцелееш, изисква да си гъвкав без оглед на някакви скрупули. Принципът е да оцелееш за сметка на останалите. Състезаваш се с племето си срещу другото племе. Но си нащрек и в своето племе за евентуални съюзи и клопки. Нащрек си, защото когато загубите от другото племе, всеки може да бъде изгонен.

Допада ми повече първото състезание, въпреки че следя с интерес и двете. Допада ми естеството на първото. Там времето не е разлято. Хората имат определено време да стигнат до точното място по отбори. Всеки отбор избира своя път. Това е път на сътрудничество и добронамереност. И сред съперничеството хора от един отбор не се поколебаха да изостанат и да помогнат на друг отбор. Ставаше въпрос за човешки живот. В тази игра отборите нямат време за комбинации и интриги. Достигането до определената точка изискваше върховна мобилизация и взаимна координация. Стигат до мястото и се поздравяват – по реда на пристигането си. Изтощени, замръзнали, мокри, гладни, изранени. Но с блясък в очите и мотивация за следващия етап.

Ако се замисля за днешния ни политически Survivоr – ще го бъде или не насъщното ни правителство и с цената на какво, ако го бъде, това ще е по принципа на стандартното състезание сред племената. С времето да преценяваш, изчакваш, да сключваш сделки – доколкото си способен да се откажеш от принципите, ако си ги имал изобщо. Да ги предефинираш при необходимост, понеже, обаче, защото - нещо е наложило промяна. Да си готов винаги да обясниш защо се е наложила промяна, която си изключвал или не си предвиждал – поне явно. За да се окажеш невинен. А другите виновни.

И на тази основа декларираното мащабно дясно да си пасне с едно ляво. Не въз основа на някакви принципи – трудно виреещи на наша почва. А по-скоро въз основа на енергийни, спортни или ловни сходства.

А „Кой”, непокътнат, следи какво става из географските ни ширини.