Путин взема на мушка и Прибалтика

Клуб Z

Последните ходове на Владимир Путин в Украйна може да се окажат началото на нови териториални амбиции, съобщи американското издание "Бизнес инсайдър".

За това предупредиха миналата седмица участниците в среща на експерти, организирана от Ройтерс. 

Съвсем скоро руският президент може да се опита да разшири влиянието на страната си в трите прибалтийски републики от бившия СССР - Литва, Латвия и Естония. Така смятали трима от четиримата участници в дискусията. В панела били редакторът от сп. "Ню Йоркър" Дейвид Реник, руско-американската журналистка Маша Гесен, легендарният шахматист и опозиционер Гари Каспаров и бившият служител от американското Министерство на финансите Поджър Алтман.

"Тези страни вече са под натиск", заяви Маша Гесен, автор на издадена през 2012 г. неоторизирана биография на Путин. "Точно там Путин дрънка ядрените си оръжия и там той планира да заблуди НАТО."

За разлика от Украйна, трите прибалтийски републики са членки на пакта. Неговият Член 5 изисква всички страни от алианса да защитят която и да е членка, ако тя бъде нападната или взета на мушка.

Наскоро Путин уж случайно спомена за руския ядрен арсенал. Това съвпадна с обвиненията от страна на НАТО срещу Москва, че силите й са нахлули в Украйна.

Освен това се твърди, че в частен разговор Путин споменал, че ако пожелае, може да нахлуе в Полша, Румъния и Прибалтика. Страните от НАТО отвърнаха със своя риторика.

Барак Обама посети през септември Естония на път за срещата на НАТО в Уелс. Според Белия дом целта на визитата е била съюзниците от пакта, чувстващи заплаха от действията на Путин в Украйна, да получат уверения за подкрепа. Според съветник в Белия дом посланието е било към Путин и е гласяло той "дори да не си помисля да се намесва в региона".

Участниците в панела обаче бяха скептични, че САЩ и другите европейски членки на НАТО ще се втурнат да бранят Прибалтика, ако тя бъде нападната. Според тях Путин ще пробва шанса си да злепостави НАТО и да покаже, че това е само един символичен алианс.

Каспаров намекна, че Путин може да се опита да подведе НАТО чрез тактиката си от Крим, който Русия формално анексира от Украйна през март. Вместо прекосяване на границата Москва ще се опита да предизвиква някаква проруска "форма на недоволство" в Прибалтика. Това ще позволи на Русия да прави правдоподобни опровержения и да характеризира всяко военно действие в региона като реакция - нещо, което страните от НАТО трудно биха си позволили да нарекат нахлуване.
Дейвид Реник се съгласи, че потенциален прибалтийски сценарий на Путин ще напомни на Крим. Той допълни, че възможно нахлуване няма да повтори Чехословакия от 1968 г., когато СССР струпа танкове и влезе в страната, за да разгроми движението за реформи.

"Има богата традиция в тези изтънчени провокации", каза Реник. "Няма да изглежда като Чехословакия от 1968 г. В Прибалтика няма да влязат хиляди танкове. Операцията в Крим от гледна точка на основите на военното разузнаване бе блестяща. Блестяща!", изтъкна журналистът от "Ню Йоркър".

Най-смущаващото при Путин е непредсказуемостта. Всички участници в панела се съгласиха за едно нещо - целта му е да съхрани властта си. И ако тази цел случайно се окаже най-добре осъществима чрез вдигане на шум в Прибалтика, много е вероятно той да предприеме някакви действия.

"Говорим за човек, който няма план. Опитваме се да си представим какъв е планът му, но той няма такъв", каза Маша Гесен. "За него това е опция. Той обсъжда действие и една сутрин може да се събуди и да го извърши."