Чакат ни кръв, пот и сълзи

Веселин Желев

Икономическата прогноза за България, която Европейската комисия публикува днес, е толкова лоша, че трябва да бъде внимателно прочетена. Тя показва какво ще ни струва моделът #Кой и поставя въпроса: "Кой ще плати икономически и политически?" 

Накратко, растежът догодина се забавя двойно - от 1,2 на 0,6 на сто. Потреблението, инвестициите и трудовият пазар остават потиснати. Безработицата от 13 на сто сега няма да слезе под 11 на сто (с 0,5 на сто над средното за ЕС) през 2016 година. Публичните финанси рязко се влошават без перспектива за подобрение през 2015 и 2016 година. Бюджетните дефицити през тази и следващите две години растат над разрешения европейски таван от 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) - съответно 3,6 на сто, 3,7 на сто, 3,8 на сто, сравнено 1,2 на сто миналата година. Публичният дълг след две години се очертава над 30 на сто от БВП, почти двойно на нивото от 2010 година.

От положителен пример за финансова стабилност България се превръща в отрицателен за по-малко от пет години. Причината е, че здравата основа за евентуално икономическо възстановяване не беше използвана, а пропиляна. Вместо структурни реформи в секторите, където те са най-необходими - енергетика, социално осигуряване, здравеопазване, образование, администрация и правосъдие - беше отвързано харченето, без икономическа обосновка и с неприкрити политически мотиви. Да си купим избиратели с по-ниски цени на тока и с национализация на загубите, да построим геополитически енергиен проект независимо от цената му. Тенденцията на прогресивно задлъжняване започна още при ГЕРБ и стигна върха си при кабинета на Орешарски.

Традиционно липсата на реформи е съчетана с криминален елемент. Олигархичният грабеж чрез КТБ, който Комисията дипломатично нарича "нередности в банковите практики",  е не само причина за наднормения бюджетен дефицит. Той ще бъде и спирачка на растежа, защото "местните банки ще затегнат стандартите за кредитиране и това ще потисне инвестициите на фирмите".

Какво следва? Ако сегашните политики не бъдат променени, няма как България да избегне процедура за прекомерен дефицит от ЕС. Това означава, че най-късно напролет ще ни бъде даден едногодишен срок да вкараме дефицита си в 3-те процента, ще ни бъдат предписани мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите и списък с политически непопулярни структурни реформи, а от Брюксел ще ни наблюдават как ги изпълняваме. 

Ако ги изпълняваме, процедурата може да бъде отменена, но ако не ги спазваме, тя отрязва достъпа на страната ни до еврофондовете. Без тях в българските условия инвестиции и растеж просто няма. Ще изпитаме на собствен гръб, това, което изпитват други в ЕС - как се намалява публичен дефицит като дял от БВП, когато последният не расте.

Краткият отговор е: Много болезнено.

Общата несигурност и очаквана политическа нестабилност в такава ситуация гони и външните инвеститори.

Който при това положение обещава заетост, растеж и по-високи доходи, той лъже. Честният министър-председател трябва да обещае "кръв, пот и сълзи". Следващият министър-председател неизбежно ще трябва да поиска от българите нови жертви. Те означават, че въпросът за политическата и съдебната отговорност да стигнем пак дотук става незаобиколим. 

Моделът #Кой има конкретни олицетворения. Те трябва да отидат зад решетките, ако искаме страната да се развива в демократични рамки. Иначе не виждам какво би спряло улицата да раздаде своето правосъдие.