О(р)дата на радостта

Имаме си оповестен официално състав на правителство, което обслужва амбицията да Бойко Борисов да стане единственият премиер, явил се успешно на поправителен изпит.

Подготвят ни да преглътнем и кандидатирането му за президент, което Борисов обеща да не ни причинява, но само ако слушаме- ако го оставим да завърши ( този път) мандата си на премиер.

Няколко публични тайни получиха своето потвърждение.

Преди всичко лъсна уж дълбоко спотаяваната „течна дружба” между Борисов и Първанов ( по линия на олигархичната петролна закрила на руската мафия. Тя вече има своето доказано потвърждение. Борисов се отплаща на руската пета колона за генералските си пагони и подкрепата за властническите му нагони.

Как реформаторите преглъщат нечистото минало на Първанов, при положение, че са толкова арийски непоносими по отношение на всеки друг омърсен от ДС, те си знаят. Първанов сега ще им е началник чрез вицепремиера Калфин- авторът на дефиницията за българския патриотизъм като производна на любовта към Русия, бореца срещу американските шистови империалистически попълзновения ( спонсориран за целта от „Газпром”) и т.н.

Май цялата битка за арийски чисто дясно пространство приключи днес. Което може и да е добра новина, ако реформаторите намерят сили да си признаят глупавия догматизъм и се огледат за по-широка подкрепа в тотално замърсената от комунизма България, където трюфелите на непорочния антикомунизъм отдавна са стъпкани от управляващите прасета.

Това, че на Борисов простоватият, но пък настъпателен в простотията си Рашидов, му е по-важен от съдбата на културата в България, се потвърждава от приоритета му да се прави на голям враг на Доган, поради което се кичи с тази малка пластика на ревера си, надявайки се никой да не се досети, че новото правителство стана възможно след благоволението на султана от Бояна.

Разбира се един „истински” генерал не предава най-важния си „рубеж”, милото на сърцето на всеки близък до силовите групировки силово ведомство с трите букви, възпети от Веселин Маринов.

Виж отбраната, може да бъде дадена по логиката на Борисов на когото и да е, но не и на Шаламанов, който се провини пред Москва, макар откровено да беше подкрепен като служебен министър от западните съюзници.

Колкото да останалите, в този бегъл първи прочит, зад избора на мнозина от тях прозира принципа, на който за външен министър Борисов издигна през 2009 г. Румяна Желева- важното е поне за известно време да изненада врага с факта, че нищо не може да се каже за новия министър.

Оркестърът да свири О(р)дата на радостта ( ако не противоречи на споразумението с патриотите)!