Николай Флоров Бедна Българийке, залята от журналистическите изпражнения на едно омразно на всички природно недоразумение, чиито физически пропорции предлагат трудно различима ширина от дължина!
Ами не е ли прав този мистър «Кой», този идеален образ на младия Ганювец? Има преса, прави пари, купува всичко и всеки когото си поиска и дори има претенции за политик!
Не е ли прав че никой с нищо не му се е противопоставил досега поне с една напечатана на хартия дума? А борбата, както виждаме, продължава, и то без почивки. Борбата в България още от първия ден в 1989 не е спирала и се води на фронтовата линия между комунизма и антикомунизма. В една принудена да бъде бедна страна като България друг политически водораздел няма.
Бедността не предполага либерална демокрация във всичките й партийно-политически варианти, внесени отвън. В България те са голи термини. Нито популизма е десен, още по-малко антикомунизъм («По какво се познава, че сме десни?»).
Огромната маса на българската антикомунистическа опозиция ръмжи по форумите на интернета, неорганизирана и необединена, както обикновено. Чепатото его на българина не му позволява да се подчини на организирана форма на съпротива.
Още от злополучната съдба на вестник «Демокрация», проникната и просмукана от десарски червейчета от край до край, в България няма никаква печатна преса, която да застане на страната на антикомунизма.
Не искайте от интернета да върши това, което един вестник би могъл – представителност, идеологически център, видим за всички политически отпор. Тази липса на център прави възможно мистър «Кой» и «Чудовището ДС» да наемат двама цигани и един българин и да пребият автора – всеки автор, който не им харесва.
Когато едно бившо ченге си позволява да ви каже в очите: «Ние сме повече от 100,000 - да не мислите че ще се дадем така, без бой?» то ви казва, че и за тях борбата продължава още от първия ден след 1989-та, че те не си правят никакви илюзии и не си позволяват никакви пропуски.
Или може би българската опозиция още има илюзии?