Свалените гащи на дупликата срещу свободолюбието

Сегментът от Берлинската стена, който е експониран в градинката на НДК в София, осъмна надраскан със син спрей – с неприличен надпис и рисунка. Тази година се отбелязва 25-та годишнина от падането на стената, разделяща Източна и Западна Европа.

Паметникът беше открит на 19 юни 2006 г. по инициатива на фондация “Наследство” и със съгласието на Столичния общински съвет. Автор на архитектурния проект на мемориала “Берлинска стена” е арх. Бойко Кадинов. ( Дневник)

Въпросният сегмент от Берлинската стена се намира на метри от параклиса с мемориала, върху който са изписани стотици имена на жертви на комунистическия терор ( сред които и прадядото на децата ми по линия на съпругата ми). Върху този твърде скромен знак на скръбна почит, който не излъчва нито агресията на съветската въоръжена символика, нито има мегаломанската претенция да смайва малкия човек с гранит и желязо, наскоро също бяха изрисувани неприлични знаци.

В случая със сегмента от Берлинската стена неприличният знак е фалос ( нарисуван със син спрей и маркиран със съответната трибуквена дума), а върху черния мрамор с изписаните имена на убитите българи някой се беше изходил с червена боя, рисувайки чукове и сърпове.

Това изхождане си заслужава коментара. То очевидно има претенцията да е отговор на „поругаването” на съветската символика в България и най-вече изглежда е замислено като „дуплика” за протестите срещу грамадата в центъра на София, символизираща повече от всичко друго нахалството на съветския колониализъм в България.

Явно другарите дупликари мислят точно с онази част на тялото, която ги кара да се изхождат по този начин по въпроса. Др. Александър Симов от в. „Дума” написа например във фейсбук след като съдът оправда на първа инстанция една оцветителна изява върху паметника пред централата на БСП на „Позитано”, че лично той щял да отиде да се изпикае пред централата на ДСБ и очаквал това да се приеме за нормално. И както се вижда, чрез изобразяването на онова нещо, което Симов обеща да си извади пред една партийна централа, заканата не закъсня да се материализира на още по-представителен адрес: върху сегмента от Берлинската стена.

Цветните революции, като украинската и оцветяването на символиката на един забранен със закон в България тоталитарен режим, вбесяват другарите дупликари и те си показват безсилната злоба по начин, по който някой пиян простак действа в градския клозет. Заради своя (а)морален идеологически фалит те отмъщават фалически на най-знаменития символ на рухването на комунизма в света. Пак по тази причина смятат, че да се възмутиш с надпис „окупатори” върху паметника на окупаторите, които не са дали нито една жертва в България, е същото като да се изгавриш с имената на конкретни хора, повечето от които са избити без съд и присъда под закрилата на същата онази съветска окупация, но с ръцете на едни другари дупликари, имитиращи болшевишките зверски саморазправи с „класовия враг”.

Има и други разлики. Те, за съжаление, са в отзвука или по-точно, в липсата на такъв в българските медии и институции.

Няма и външно министерство на чужда държава, което господарски да се размаха протестна нота и да поиска императивно виновните за фалоса върху автентичното парче от Берлинската стена да бъдат заловени и съдени, както прави руското външно министерство по повод българите, написали юридически издържаната истина, че червеноармейците са окупатори.

За изписването на истината върху един нагъл символ на колониалното наследство, който всеки ден изпитва преклонената ни главица пред окупацията, описана с позлатени букви като „освобождение”, в България днес се полага арест в полицейския участък след дълго дебнене от специално формиран за целта екип от цели 10 полицаи. След което на арестуваните повдигат обвинение и ги разкарват по разпити в изпълнение на нареждането на руското посолство (нареждане, да припомня отново, за което едно от лицата в униформа, участвали в арестуването на 8 септември е споделило в районното управление).

За другарите дупликари никой не полага подобни специални грижи. И съответно те си развяват срамотиите на показ, за да ни демонстрират, че задкулисието не е само онова, срещу което всички така основателно се възмущаваме ( а и те също!), но е най-вече в двойния ръжен, с който се опитват да ни върнат обратно в кочината, в която уж се състоя кончината на комунизма. За онзи, който рита срещу него тук има гонения, но за другарите дупликари не се чува нито дума на възмущение- нито институционално, нито медийно, нито политическо, нито обществено дори ( а уж се бяхме събудили?!).