СТРАХЪТ ОТ НОВОТО И НЕИЗВЕСТНОТО

 «Те искат да ни направят васали!» - Путин

Съвременната японска държава започва с един особено любопитен случай: в 1854 в Япония пристигат на посещение няколко американски кораба със задача от американското правителство да сключат непременно договор за търговски обмен с Япония, известна до този момент като изолирана и враждебна към всичко чуждо страна. Историята на японската враждебност към чужденците има дълга история и започва още от 1600 година.

Този път американците подбират специални подаръци за японските официози, между които са и два телеграфни апарата. Те набиват стълбове, опъват жици на една миля между телеграфите и обявяват на японците, че могат да предават каквито си искат съобщения от единия до другия край по-бързо от всичко на света. Японците гледат като наивни деца и понеже не вярват решават един от тях да препуска с кон от единия до другия край, за да се види кой е по-бърз. Конникът опитва три пъти да изпревари телеграфа.

Можете  да си представите какъв е бил резултата. След пет дена японското правителство сключва редица договори за търговски обмен с Америка.

Японското чудо се състои в това, че само за петдесет години страната се индустриализира до такава степен, че в 1904 година японската флота праща на дъното почти цялата царска флота на Русия в битката при Цушима. Русия престава да бъде морска сила. На следващата година социалното недоволство достига точката на кипене и мухлясалата руска монархия пролива обилна кръв по демонстрациите на протестиращите.

Сравнението между Русия и  Япония се налага от самосебе си: докато Япония се впуска неудържимо в индустриалната революция, Русия остава почти до края на 19 век в средновековието си. Съветският комунизъм довежда Русия до просяшка тояга чрез своята самоналожена изолация и параноя от чуждо влияние: Ленин, Троцки и Сталин са параноици по отношение на чистотата на тяхната идеология.

Според сталинската доктрина Русия е заобиколена от врагове и затова трябва да изнася революции в чужди страни, на първо място Германия, а след това България и Унгария.

 Но тя има и нещо особено характерно само за нея – чувството за нейната уникалност. Нейната уникалност минава като нишка и през царизма, и през комунизма, за да стигне и до Путин.

Путин, за съжаление, е банално политическо клише на подплашен от чуждото руски мужик-кагебист, който не е способен да се издигне на висотата на японските държавници и да осъзнае катастрофалното  изоставане на страната си. СТРАХЪТ МУ ГО ПРАВИ ОПАСЕН! Толкова опасен, че от там се чуват приказки за трета световна война, а това вече не е параноя, а шизофрения.

Така ние отново сме принудени да правим сравнения с Хитлер.