България на следващия ден след „Южен поток“…

 Подкрепата, която българският премиер Б. Борисов получи в Брюксел от трите водещи фигури на ЕС – Клод Юнкер, Доналд Туск и Мартин Шулц – ни дава достатъчна яснота за ситуацията, в която понастоящем се намира българската държава.

С резултатите от посещението на Борисов в Брюксел приключи масираният опит за държавен преврат в България, започнал през февруари 2013 г. Провокациите със сметките за ток, режисираните протести… Костинбродската афера… марионетната тройна коалиция Станишев – Сидеров – Местан под патронажа на Сарая… Опитът да се пробута Пеевски в ДАНС като начало на открита диктатура на слугинската про-Кремълска българска олигархия… Гражданският протест и дебелоочието на марионетките на власт… Пробутването през парламента на закона за „морския газопровод“ в пряко нарушение на Третия енергиен пакет на ЕС и спирането на европейските фондове… Принуденото решение на Орешарски да спре Южен поток… Спирането на парите от Газпром за корпоративно-търговската шайка на Сарая, рухването на КТБ… Принуденото оттегляне на ДПС от тройната коалиция и страстната пледоария на Сарая за ново „евроатлантическо“(!) мнозинство… Обявеното от Путин спиране на „Южен поток“ в Анкара… Публичната яростна мъка на българската олигархия – колективен стипендиант на Газпром…

Намираме се във фаза на временна и частична нормализация на българската държава, на нейните отношения с партньорите на страната в Европейския съюз. Възстановяват се нормалните плащания по програмите на ЕС за България, които през настоящия бюджетен период трябва да достигнат до 9,8 млрд. евро. Влизането на България в зоната на Шенген се връща в непосредствения политически дневен ред на ЕС. България е поела и отстояла своите отговорности към ЕС. ЕС поема и осъществява своите поети ангажименти и отговорности към България.

Колко време ще продължи това? Не много дълго… Путин е притиснат до стената от междунардните санкции, от неуспеха на подлата „хибридна война“ срещу Украйна, от срива на международните цени на енергоносителите. Износът на вътрешните проблеми като външен интервенционизъм е основен инструмент на поведение на руската империя през цялата история на съществуването й. Путин няма потенциал да нанесе истински стратегически удар срещу Европа – Кремъл може да преследва преди всичко зрелищни пропагандни цели в стремежа си да „отмъсти“ на Запада. Дестабилизиране на уязвимите звена от източната периферия на Европа като „доказателство“ за това, че ЕС „не работи“. Познавате ли по-подходящ обект от България за тази цел?

Българското обществено пространство е болезнено фрагментирано като следствие на яростните политически и граждански битки от последния четвърт век. Противопоставянето е хаотично и по всякакви поводи. Но не бива да забравяме, че зад множеството малки и големи разделителни линии стои една основна дилема – един основен избор. Ще отстоим ли мястото си на нормален и – по възможност – достоен член на европейското семейство или ще се превърнем в курбан на ново-имперската арогантност на североизток и на югоизток от нас…