Петя Владимирова, http://www.dnevnik.bg
Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия във ВСС
Фотограф: Юлия Лазарова
В Румъния има орган - Национална агенция по интегритет, която проверява всички данни и подозрения за корупция на прокурори и съдии, включително и по имуществените им декларации.
Така главният прокурор на румънската Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши обясни в интервю пред "Нова тв" как се справят със зависимостите в съдебната система.
И в България имаме орган - Етичната комисия на Висшия съдебен съвет
Която би трябвало да оглежда всички изнесени данни и съмнения, да реагира на всяко сезиране, за да роди някакво обществено доверие, че граждани и фирми могат да разчитат на безпристрастно правосъдие.
Нищо подобно. Българският орган Етична комисия, която е част от големия орган - Висшия съдебен съвет (ВСС), най-невъзмутимо прие само за сведение преди две седмици доклада за нарушенията при случайното разпределение на делата, резултат от проверката на разпределението на делото за несъстоятелност на КТБ в Софийския градски съд. На въпрос дали комисията се занимава със случая, председателят й Ясен Тодоров каза в петък: "Нали разбирате, че няма как Етичната комисия да се занимава, когато съветът извършва проверка."
Съветът обаче в своето мнозинство се настрои на обратна вълна - срещу авторите на доклада ("кой е тоя IT-експерт, какъв e, отде е дошъл", сякаш забравили, че не друг, а ВСС излъчи комисията за проверката).
И сигурно за пореден път щеше да отмине проблема, който от години хвърля
най-мръсното петно върху лицето на съдебната власт
- (не)случайното разпределение на делата
ако не беше необичайно рязката обща реакция на премиера и правосъдния министър при това в почивния ден събота. Ден след изявлението на френския посланик за "гнилите ябълки в българската съдебна система", Бойко Борисов и Христо Иванов разпространиха своебразен ултиматум - ВСС и прокуратурата да се заемат веднага с проблема със случайното разпределение на делата и да се разследват нашумелите напоследък случаи.
Още в първия работен ден (понеделник) след предупреждението, ВСС изненадващо обяви, че ще има нова система за случайно разпределение от 1 януари (а всъщност ще бъде доработена за пети път сегашната LowChoice), но не призна проблемите досега, а отново нападна ИТ-експерта, който разобличи случая с делото за КТБ.
Защо случайното разпределение е толкова важно -
защото през манипулираното раздаване на делата тече
- корупцията в съдебната система;
- решаването на търговски спорове според интереси, нямащи нищо общо с правосъдието;
- преразпределяне на активи на "правилните" за политико-икономическите корпорации и лобита фирми и наказване на "неправилните";
- превъртане на милиарди, особено валидно за Търговското отделение на СГС, където са фокусирани огромни материални интереси, тъй като то разглежда най-тежките икономически дела и делата за несъстоятелност, решаващи за икономиката на България;
Затова е нужна нова софтуерна система, но колкото и съвършена да би била тя, е недостатъчна, докато не се излезе от порочния кръг на зависимостите на магистрати. А те не могат да бъдат разрушени само с ИТ инструменти.
Това, което срива идеята за съдебна власт, е резултат от
зависимата, диктувана от тайни интереси кадрова политика на големия орган ВСС
във всичките му досегашни състави. Политика, която подрежда на председателските столове на най-важните съдилища назначенци на политически и икономически силните в конкретния момент. (Емблематични си остават главните прокурори, наред със СГС и ВАС, за чиито двама актуални шефове - Владимира Янева и Георги Колев - е публична тайна, че бяха благословени пред стария ВСС от тогавашния вътрешен министър Цветанов - сегашен фактор на политическата власт от най-висок ранг).
В България си имаме и главен прокурор, който заяви в предаването "Още от деня" по БНТ, че прокуратурата няма проблем с разпределението на делата, следователно нарушенията по разпределението на делото "КТБ" не са проблем на прокуратурата.
Помислих, че главният прокурор не е разбрал въпроса, или аз не съм разбрала отговора, затова попитах на свой ред в прокуратурата в петък - ще разпореди ли главният прокурор проверка на разпределението на делото за фалита на КТБ, при което имаше очевиден криминален привкус, дори ако съдим само по неадекватните обяснения на ръководството на СГС. И от прокуратурата (Дирекция "Връзки с обществеността") казаха дословно: "Как си представяте прокуратурата да влезе в съда? Би било чудовищно. Има си орган - Висшия съдебен съвет."
Какво излиза?
- Единият орган - Етичната комиси във ВСС, която по закон санкционира с дисциплинарни мерки нарушенията на Етичния кодекс на магистратите, не се занимава с казуса КТБ.
- Прокуратурата, която по закон санкционира престъпления, включително извършени от магистрати, не се занимава с разпределението на делото "КТБ".
Следователно беше само въпрос на време, логично и неизбежно да се стигне до скандала, който прераства и в международен, от последните дни - опит за рейдърство на фирма чрез съдия.
За да се стигне дотук, причината, да повторя, не е че сме нямали органи, каквито имат румънците, напротив - българският проблем е в органите!
Поръчките, обвързаностите, корупцията на определени магистрати са
прикривани дълго време, и то на най-високо ниво, именно от органите, които би трябвало да ги разкриват
Иначе нямаше да бъде възможно многократно да пишем, че не би могло да се паднат чрез случайно разпределение само на съдия Ченалова за една седмица през юни и трите дела по търговските спорове между Делян Пеевски и Цветан Василев и те да бъдат решени само в полза на първия - а реакция да няма от никъде!
Ако не бяха прикривани от най-високо ниво безобразията, досега щеше да бъде потърсена отговорност от ръководството на СГС - то разпределя делата на "случаен" принцип така, че онези с най-голям интерес се падат на Ченалова.
Нямаше да бъде възможно и толкова дълго време да огласяваме журналистическия си извод, че съдия (!) Ченалова очевидно не взема независимо решенията си, и пак реакция да няма отникъде...
Сега
Ченалова дори и да отнесе наказание, това няма да е достатъчно за промяна
Проблемите и пороците ще останат, защото са базови. Съдия Румяна Ченалова е продукт на дълбоко поразената от зависимости система. В България са се самодискредитирали и делегитимирали органите и институциите, които формират и управляват тази система, а би трябвало независимо да бдят за върховенството на закона и почтеността, така ги задължават законите.
Смисълът на стратегията за реформа на съдебната власт е точно в това - да се възстанови ролята на тези органи и те да бъдат задължени да си вършат работата безпристрастно и отговорно. Надеждата не е голяма - скандалът "Ченалова" е предизвикан от посланика на Франция, не от безобразията, вършени години от ръководството на Софийския градски съд.
А случаите, за които не надига глас някой посланик?
А /да се върнем на/ разпределението на делото за фалита на "КТБ"?
А възлагането на обществено значимите дела (включително и досъдебното производство за КТБ) на столичния следствен отдел с началник с прякор Пепи Еврото, превърнато в закономерност?
А изчезването на тефтерите на Златанов и мълчанието за поправените в тях инициали?
Прокуратурата на какво се надява - да приемем, че е възможно обновление и реформиране, като изръкопляскаме на евентуалното наказание на Ченалова (което никак не е сигурно) и забравим горните случаи ли? Да продължаваме ли с всички останали казуси, в които съветът мълчеше, а трябваше да провери, осветли, накаже, да предизвика промени...
Затова е съвсем закономерно искането,
"процесите на изчистване на правосъдната система" да започнат с оставката на ВСС
отправено от Радан Кънев от Реформаторския блок. Вече го казва и един политически лидер, досега само медии го пишеха покрай различните скандали.
Защото, ако оставим този ВСС да разследва дефектите в съдебната система, на практика означава да разследва себе си, тъй като и досега ги е покривал, мълчал, намирал е вината другаде.
Ако го оставим да се измъкне с прехвърляне на отговорност, сме изправени пред опасността да заживеем в нови паралелни селения - този път в двата свята на съдебната реформа: единия свят на красивите привидности, другия - на мръсните факти.