Демокрацията като перманентна революция

Но има ли наистина либералната демокрация
някаква разумна алтернатива?

Безспорно т. нар. неолиберализъм (няма единно мнение какво точно значи неолиберализъм и този термин се употребява главно пейоративно, но да кажем - съвременния западен капитализъм) има своите проблеми. Окрупняването и монополизмът пречат на конкуренцията и многообразието, на свободния пазар и свободата на избор. А свободата на избор и многообразието на стоки и идеи са най-хубавото нещо на капитализма. Еднотипните молове убиват колоритните квартални дюкянчета. Липсата на достатъчни държавни регулации от друга страна води до по-голямо социално неравенство в обществото и икономически кризи. (Макар че социалното неравенство в Европейския съюз е несравнимо по-малко, отколкото в Русия.)

Големите пари в политиката също така опорочават демокрацията

Без пари гласът на един политик няма как да стигне до избирателите, няма как хората да го видят по телевизията или по крайпътните билбордове по време на предизборна кампания. Но ако политикът е прекалено зависим от тези, които му плащат кампанията, той ще работи за тях, а не за избирателите си. (В такъв смисъл, смятам че мажоритарната система не е добър избор за нас поради голямата корупция. По-лесно е да купиш една отделна личност, отколкото цяла партия. Освен това при мажоритарната система печели само един кандидат, а гласовете, подадени за всички останали, се губят.)

Макар че възникват едновременно като два аспекта на същото общество, капитализмът може да застраши демокрацията, ако липсват антимонополни закони и регулации, които да ограничават властта на големите пари.

С други думи - демократичното общество има своите проблеми. Има икономически кризи, имигрантски вълни, които плашат работниците, защото чужденците се съгласяват да бъдат наемани за по-малко пари и им взимат работата, или помощите за безработни. (Затова работниците в съвременния свят често гласуват за крайно десни и ксенофобски партии.)

Капиталистическото демократично общество може да отиде както в крайността на прекалена пазарна свобода, липса на регулации и в крайна сметка монополизъм с растяща пропаст между бедни и богати, така и в другата крайност – на прекалени държавни регулации, които задушават бизнеса и дават голяма власт на лесно корумпируемата държавна бюрокрация. Либералната демокрацията има различни проблеми, които постоянно възникват и постоянно трябва да се решават.

Но каква е алтернативата

Премахване на многопартийната демокрация и директна власт на олигархията чрез подставени "независими" кандидати? Лична власт на някакъв харизматичен диктатор ? Религиозна или идеологическа хунта на някакви аятоласи или членове на всемогъщо политбюро? Всичко това е опитвано. Животът на хората никога не е бил по-добър при диктатура. Но много хора, свикнали да живеят в несвободно общество, се плашат от свободата, от несигурността на личния избор и предпочитат да бъдат направлявани и ръководени.

Решението на проблемите на демокрацията не е връщането назад към тоталитарна диктатура.

Решението е в по-голямата демокрация

Троцки (а и Маркс) говореше за "перманентна революция". Но комунизмът на практика се оказа един перманентен застой. Бих казал, че именно демокрацията е истинската "перманентна революция".

Демокрацията е непрестанно движение и промяна в обществото, непрекъсната борба между различни каузи, нестихващо обновление. Избори, искания и протести на гражданското общество, публични дискусии и спорове, чести промени във властта, непрестанно обновление. Ако спре да се развива и променя, ако се "стабилизира" окончателно, ако реши, че е идеално и безпроблемно, обществото престава да бъде демократично.

Светът се променя постоянно така или иначе и единствената стабилност, която можем да постигнем, е не в застоя, а в непрестанното движение.

Не крепостна стена, а магистрален мост

Трябва да участваме в движението на света – да влезем в ритъма на промените. Ако спрем на едно място, изоставаме. И следователно вървим назад.

Танцът на промените не може и не трябва да бъде прекъсван. Колелото на историята не може и не трябва да спира да се върти (след "окончателна победа на комунизма", или на капитализма, или на каквато и да било друго). Спирането е умиране. Стабилността е ритмично движение.

Именно защото е динамична и постоянно се обновява, демокрацията винаги е побеждавала тромавите тоталитарни идеологи .

Но ако демокрацията е един неспирен танц,това не означава, че тя няма правила и своя мелодия. Танцът изисква партньорите да влязат в общ ритъм. Понякога ти водиш, проявяваш инициативност, друг път се оставяш да бъдеш воден – проявяваш толерантност към партньора си. Но трябва да се следва общият ритъм. Трябва да има закони, които спазват всички.

Демократично общество, в което няма власт на закона, е толкова невъзможно, колкото тоталитарна диктатура да е демокрация. Едното отрича другото.

Комунистическата тоталитарна диктатура наричаше себе си "народна демокрация". Което освен оксиморон – "демокрация", която е и "диктатура на пролетариата" е и тавтология. "Народна демокрация" е нещо като "чамов бор", защото демокрация означава именно народна власт. Но така наречената "народна власт" трябваше да е хем демокрация, хем "диктатура на пролетариата" – всъщност диктатура на Политбюро на БКП.

По формални белези сега имаме демокрация – свободни избори, свобода на словото и медиите, свобода на движението. Но без действащи закони демокрацията се превръща в анархия и хаос.

А хаосът води накрая до диктатура

Там, където няма закони, цари законът на джунглата – правото е винаги на по-силния. По-силното животно изяжда по-слабото в джунглата. А в обществото – по-силният ограбва и тормози по-слабия. И в крайна сметка най-големият насилник налага диктатура над всички останали насилници и насилвани.

Още по-лошото е, че някои обитатели на социалната джунгла започват да развиват носталгия по стабилността и реда на диктатурата. Но най-много "ред и стабилност" има в концентрационните лагери.

Така че или имаме правова държава или през хаоса и беззаконието пак стигаме до диктатура.

В джунглата на беззаконието животът на човека е "самотен, противен, груб и кратък" (по Хобс). Там има война на всеки срещу всеки, война за оцеляване. Но не по-приятен за живот е концлагерът на диктатурата. Там всички затворници са равни – равно лишени от свобода. Пълното равенство и пълната свобода са еднакво ужасни. Истината е по средата. Именно демокрацията е баланс между свобода на личността и равенството пред закона в обществото. Този баланс трябва постоянно да се търси и постига.