БЪЛГАРИЯ НЕ Е ФИНЛАНДИЯ

 Скрита зад Румъния, България минава метър по чисто географски причини по отношение на домогванията на Русия. Темата за финландската война изглежда дъвкана и преди, но има един аспект, който я прави много българска, а именно какво щеше да прави България, ако беше на мястото на Финландия.Българите не са финландците и затова тази изключително зимна война е особено важен факт за това как се защитава свобода, независимост и отечество.

По същата логика българите трябва да се запитат какво щяха да правят, ако бяха на мястото на Молдова или Румъния. Щеше ли изобщо България да бъде държава?

Особено интересен факт е и това, че Финландия и България си приличат:  двете са малки страни, и двете имат силно руско влияние в историята си (във Финландия има паметник на цар Александър Втори и православен руски храм), левичарските политически връзки са били много активни в отношенията между двете страни. Чудо е, че и България,и Финландия са оживели като държави въпреки апетитите на такова териториално лакомо чудовище като Русия.

До тук с приликите. Най-невероятният факт, който поставя малка Финландия като достоен за свободата си народ на светлинни години пред България, е трудната за вярване война, която тя е водила срещу Сталинска Русия.

В аналите на военната история тази война е известна като «Зимната война»,  продължила само четири и половина месеца (ноември 1939- март 1940) от която Сталин и неговия СССР излизат с жестоко разкървавени мутри и буквално смачкана международна репутация. Съветският съюз е изгонен от ООН. Трудно за вярване, но факт.

След подялбата и поглъщането на Полша от двете акули нацистка Германия и Съветска Русия, Финландия започва да се готви за защита. При всички положения, защита срещу такъв противник е смелост, заслужаваща поклон.

Съветският съюз представя нещо като ултимативно искане за територия от Финландия, за да можел Ленинград да стане по-защитим при агресия. Финландците отказват и в края на ноември 1940 Сталин нахлува с огромна сухопътна армия, бомбардира Хелзинки и други градове и очаква лека победа.

Междувременно студът е стегнал жестоко цяла Северна Европа, а Сталин не си и дава сметка какво го очаква. Само преди три години неговата Червена армия е загубила целия си висш и среден офицерски състав, (40,000 души) който той е избил след военните съдебни процеси в 1937.  

Финландците са подготвени, въоръжени и окопани. За четири милионна страна армията й буквално включва всеки годен да носи оръжие мъж. Помагат и доброволци от много страни, а Германия намира идеална възможност да опита свои оръжия и да подложи на изпитание Червената армия.

Руснаците нападат буквално на юруш като башибозуци, очаквайки лесна победа дори и в напълно открити полета. Отсреща ги блъсва убийствен огън на  окопани и решени военни части с добре разположени картечни гнезда, които избиват атакуващите със стотици. Неопитните руски офицери обаче продължават отново и отново да хвърлят в атака войниците си по същия начин. Полетата между горичките на Финландия са буквално покрити с трупове, които след два часа са ледени блокове. Цели две дивизии са почти унищожени безрезултатно.

Много от войниците дезертират, опитвайки се да минат на другата страна и да потърсят спасение. Малцина успяват, останалите измръзват в жестокия студ някъде по горите.

Влакови композиции отнасят хилядите трупове обратно в Съветския съюз, за да бъдат погребани в общи гробове. Десет процента от загубите на Червената армия са от измръзване. Допълнителни жертви тази армия идва  от надутото й самочувствие че може да напада без никакви бели халати за маскировка, както за тялото, така и за главата, което прави войниците лесни цели в белия студ. Един легендарен финландец-снайперист записва на името си 500 души руснаци.

Медицинските операции и ампутации в руския тил се извършват в палатки при 20 градуса под нулата, докато извън палатките студът е 30 градуса под нулата.

Съветската авиация  бомбардира градовете на Финландия, но търпи огромни загуби – около десет съветски самолета срещу един финландски.

Води се и жестока партизанска война, в която финландците проявяват гъвкава тактика на къси и безмилостни рейдове и бързо оттегляне.

В края на март 1941 благодарение на огромната си артилерия и цифровото си превъзходство Червената армия заема известна част от територията на Финландия, която става днешната Карело-Финска република. Войната така и завършва с бързо сключен мир.

В контекста на началото на статията да си зададем отново въпроса: какво би могла да направи България при нападение от Русия? Ако изключим НАТО – нищо! България не е Финландия, която е решена да се бие за свободата си. Националната доктрина на България (ако такава има) изобщо не е базирана на любов към отечеството, на чувството за национална принадлежност и независимост. Те са отнети жестоко от комунистическия терор, който трябваше да превърне българите в апендикс към съветските намерения за световно господство и триумф на световния пролетариат.

Така инстинктът за самозащита на българите е бил притъпен до състояние на покорност. Географското предимство обаче съвсем не е оправдание за ниския военен бюджет в един свят, в който апетитите на Русия към Балканите изобщо не са се изменили.

А Финландия заслужава дълбок  поклон и за това, че е ляла кръв и за българското освобождение.