ПЕТКО СЕРТОВ - ИЗДАЙНИКЪТ

 Какво би станало ако една голяма риба като Петко Сертов реши да проговори?

Всички останали големи риби стискат палци и чакат да видят къде е, наистина ли ще избълва истината, или ще потъне в някаква банално-скандална историйка?

За сцената се търси  една особена категория комунист, тоест категория ЧЕСТЕН КОМУНИСТ! И макар че такава категория е само теоретично понятие, все пак някой може да се изпусне и да проговори.

Достопочтените ченгета от ДАНС се страхуват, като в театрален кошмар, че някой – който и да е – може наистина да направи нещо такова и да опише всичките им далавери от край до край.

Ето защо днес рябва да окуражаваме всеки съмнително критичен към делата на партията комунист да говори откровено за всичко, което знае, независимо дали е от миналото или от настоящето. Да пишат спомени, да споделят по форумите, да използват псевдоними...

Партията им загива и те ще си отидат с нея без да са си отмъстили на цялата партийна върхушка, която използва живота им за нейни цели и ги остави да тънат в блатото на фанатизма.

На колко грабеж са били свидетели, на колко оргии са прислугвали, колко тайни е трябвало да премълчават, на колко безименни гробове са присъствали! Това са все изкушения към стареещите комунисти да открият душите си, искам да кажа «кристално-чистите си души», които партията така безмилостно изостави, но продължава да иска от тях да й служат вярно, безропотно, предано!

Петко Сертов – какъвто и да излезе той – вселява страх, поражда кошмари и видения за безпристрастен съд и присъди. Защото зависим съд, както казват, не е с нищо по-добър от бандитски клуб – и двата нямат място в цивилизовано общество.

И така, драги комунисти, вземете писалката и пишете преди да е късно. Не чакайте Петко Сертов или някой друг да поведе стадото! Все пак имате избор – или КОМУНИСТ, или ЧЕСТЕН КОМУНИСТ!  А ако думата «комунист» не ви гали приятно слуха както преди, да го наречем просто «честен човек». Това е сцената, на която и вие играете своята роля:

“I hold the world, but as a world, Graziano;

A stage where every man must play a part,

And mine a sad one.”

(Antonio, “The Merchant of Venice”, Shakespeare)