Николай Флоров В един приятен разговор с босненски мюсюлманин, бежанец в Канада от жестоките събития в пост-комунистическа Югославия, той каза следното: «Знаеш ли, ако турците са искали, от християните на Балканите нямаше да остане жива душа!»
Не бях поглеждал на турскотоо господство от тоя ъгъл, макар че логиката ме водеше натам. Навираха ни в главите «Балканджи Йово» като защитник на вярата, опитваха се да ни пробутат теории за насилственото «помохамеданчване» на Родопите, мъчеха се да ни обясняват прогресивната роля на манастирите като огнища на вярата и просвещението.
Разбира се, никой от маститите комунистически културтрегери не споменаваше колко султански фермана са били издадени в защита на Рилския манастир и не непременно като огнище на българщината, а на много по-широк религиозно-просветителски център с достъп за околните християнски народи.
Тук не става дума за баби от сорта на Велислава Дърева, чието кривозъбие е илюстрация на възможностите на социалистическия зъболекар; не става дума и за ония омерзени стареещи същества, обидени на света от провала на идеите им, уплашени от нахлуването на един нов свят. Ако ги попитате защо са на Бузлуджа, те и днес ще ви кажат: «Ам-и-и, имам една идея...»
Тук става дума за друга баба – бабата на трикраките столчета и софрата, беднячката и ханджийката, тази без която никое комунистическо копеленце нямаше да оживее в града без нейните колети с туршии, меса, сирена, плодове, ракии и вина; тази, чийто завеян по «идеята» зет или син е натикал нивите и лозята във феодален концлагер наречен ТКЗС. Макар и ограбена, при тая баба те са пращали децата си да им прави баница с късметчета, да ги храни с попара и турти, да ги учи на кисело мляко и как се прави вино, какво са Лазарици и Дионисиев гроздобер, какво е Божич и Васильовден, как се играе хоро и ръченица или как се цока ракия от казана; тая баба, която ще извади от тъмното по един сух гроздак, скрит за Нова Година...
Измеренията на тая баба могат да се сравняват само с Рилския манастир и неговата роля за опазване на българщината! Благодарение на нея българщината устоя и срещу комунизма, който я продаде (българщината) на Съветска Русия, тогава, когато нито Рилския манастир, нито която и да е друга сила не можеше да я защити, камо ли смачкания духовен клир, тотално и непоправимо продаден на тоталитаризма.
Това е бабата, която с ръцете и раменете си – на нивата и в къщи – избута властта на огражданения комунистически джихадист да гони вятърните си мелници.
Ето за тая баба, която почти не остана, но която всички носим в себе си, да вдигнем наздраве!