АРСЕНАЛЪТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРЕХОД

 По приблизителни данни убийствата са между 160 и 200. Повечето от тях са избиване помежду им, преди всичко в боричкане за големия кокал. Не, не става дума само за гангстери и тъпоумни мускулатури. Става дума за солидни комунистически милионери и мултимилионери, областни гаулайтери, висши ченгета, съдии и прокурори. Избиваха се пред всички ни и на всички ни хвърляха прах в очите.

Едни забягваха в далечна чужбина, където можеха да скрият парите или окървавените си ръце; други ограбваха фиктивните си банки и пак изчезваха. Тлъстите банкови сметки са общия им знаменател, а пресата – верен ортак.

Завиден талант за грабеж, степента на който полираните за 50 години мозъци на българите започнаха да откриват едва след 1989-та. Закърмени с десарски идеи, гарантирани от московските им покровители, те развихриха гениалните си дарби за присвояване от общественото богатство в съчетание с убийства на свидетели, киселина в лицето, чупене на кокали с бухалки, заплахи по телефона, отвличане и мъчения, отлагане на дела, купуване на съдии, оправдаване от купени съдии, резане на уши и пръсти, палежи на коли, бомби под коли, палежи на апартаменти, бомби в апартаменти...

Да прибавим към тоя арсенал и телефонни заплахи, очи които не мигат когато лъжат и когато ги хванат че лъжат, подправени изборни бюлетини, купени гласове, инструкции от Москва, тайни пътувания до Москва, финансиране от Москва, културна и политическа пропаганда от Москва, пробутване на енергийния империализъм на Москва, сваляне на правителства с помощта на Москва, поддържане на руските интереси в България и на Балканите, раздухване на етническа и религиозна омраза...

Да не забравим тук и услугите на червената до пожълтяване комунистическа преса, чийто символ е туловището на Детето Голомеше – удивително природно повторение на младия Алековски Бай Ганю и неговата тайфа ДеПеСари...

Страната, която нацизма обвини в инфантилизъм заради нейния парламентарен хуманизъм към българските евреи, роди и едно особено отвратително комунистическо изчадие на име «Атака», чието знаме беше (и е!) омразата и без чиято помощ никое комунистическо правителство не би могло да просъществува.

Карикатура на власт, карикатура на парламент, карикатура на държава – това е постижението на мутиралия комунизъм и неговите наследници за 25 години. Тук няма да видите човека като център на вселената или доброто на нацията като висша кауза, но ще видите природния талант на най-характерния белег на комунизма – неговия партиен егоцентризъм, мегаломанията на никога негрешащия политически шизофреник и най на предно място – гангстера-фанатик.

Заради тия й качества комунистическата система беше призната със закон за престъпна. Тежко на нацията, която чака той да отмине от самосебе си!