Мюсюлманска общност няма нищо общо с кървавия атентат, тя не приема убийствата
Трагедията в Париж направи френският народ още по твърд и единен, горд съм от това усещане
Шансът на България е, че не е интересен обект за джихадистите, освен като територия за преминаване, казва пред Faktor.bg политическият емигрант
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Бояджиев, следите отблизо кървавата драма в Париж, ясни ли са целите на атентаторите и евентуалните им подбудители?
- Целта на всеки терористичен акт е всяване на страх в обществото, разклащане на доверието към правовия ред и в крайна сметка придобиване на властово влияние над хората, изхождайки от други ценностни системи. Не случайно президентът на Франция, премиерът и много други държавни мъже изразиха една и съща оценка за случилото се. Терористите се прицелиха в сърцето на нашето общество, в сърцето на европейските ценности.
- Защо мишените и жертвите се оказаха хора, чието единствено оръжие е моливът и изостреното чувство за хумор, чрез които интерпретират проблемите на обществото?
- Приживе един от убитите карикатуристи Волински казваше, че хуморът е най-късият път за общуване между хората. Да си припомним, че чувството за хумор и ирония отличават човекът от другите живи същества. Карикатуристите бяха заплашвани и призовавани да се самоцензурират. Те отказаха този диктат и приеха всички предизвикателства за да защитят, дори с риск за живота си, основите на нашия цивилизован начин на съвместно съществуване. Най-жалкото е, че тези творци заплатиха със живота си. Убиха ги по най-злодейския начин фанатици, неудачници, които намират своята реализация чрез обслужване на терористични лидери, криейки се зад фалшиви верски идеологеми. Казвам това, защото цялата мюсюлманска общност няма нищо общо с тях и не трябва да бъде обвинявана, тя осъди това кръвопролитие и не приема убийствата като средство за разрешаване на проблемите. Както комунизмът беше едно огромно криминално престъпление облечено в някакви химерни социални и хуманни одежди, така и радикалниият ислямизъм не е нищо друго освен криминална агресия срещу основите на европейската цивилизация.
– Какви са във Франция реакциите на политическия и културния елит, на водачите на вероизповеданията?
- Отделих не малко време да проследя и разчета тези реакции. Отново се почувствах горд. Преди години тази велика нация – френската като политически емигрант, избягал от комунизма ме припознае за един от своите. И днес тази нация казва в един глас: „Ние дадохме свидни жертви. Върху нашите сънародници се нахвърлиха подлеците със скрити лица. Организираха истинска кланица. Ние няма да се уплашим. Най-добрият начин да почетем жертвите е да проявим тяхната смелост и да защитим с още по голяма сила и организираност ценностите, за които те умряха“.
Виждайки и усещайки това единство на нацията на всички нива, те прави горд, защото осъзнаваш, че и ти си една малка частица от това достойно и гордо цяло. Такъв единен би трябвало да бъде и подходът на българите към жертвите на комунизма. Но ако това беше така, тази ужасна тема от миналото вече нямаше да е актуална. За съжаление това не се случи. Българите, реагираха като страхливци и не намериха кураж да погледнат очи в очи порочното си минало, в което бяха въвлечени под въздействието на страха.
– Светът е също с Франция в тази кървава трагедия, изненадва ли ви тази солидарност и съпричастност?
- Свидетели сме на пълна солидарност, включително и от голяма част от мюсюлманския свят. А това е знак, че няма никакво основание за песимизъм. Нашият човешки род винаги е живеел и ще живее в непрекъсната борба между доброто и злото. Винаги доброто е давало жертви, но е побеждавало и ще побеждава с открито чело без да му се налага да носи качулки и маски.
– Как преценявате реакциите в България?
- Ще бъда доста рязък, ясно осъзнавайки, че няма да се харесам на много хора. Вяла, неадекватна на европейската е реакцията в България. Но какво можем да очакваме в страна, където само през последните 20 години има над 150 неразкрити поръчкови убийства. Да не говорим за престъпленията на комунизма, за които все още няма нито един наказан. С вялата си и неубедителна реакция и дори внушения на някои среди, че французите заслужават това, България още веднъж показа, че е в едно разкрачено положение - между срамното си минало, от което не се е освободила, и не дотам достойното си настояще, което се крепи на надеждата, че чрез парите от еврофондовете страната ще си осигури добро бъдеще. Жалка илюзия.
– Какъв ще бъде отговорът на случилото се от страна на Френската държава?
- Ще има сериозна анализ и оценка , защо терористите са успели да пробият обръча на превенцията. Очевидно е, че има изоставане и пропуски в системата за сигурност, която след атентатите от 1985 година беше изградена, като една от най-силните и надеждни в Европа. Не е отчетен и новият оперативен почерк на атентаторите, който е базиран на друг подход.Всички анализатори са едини, че става дума за нов военизиран тип организация, с много добре подготвени предварително изпълнители.
- Къде е пробита френската система за сигурност, която има реномето на една от най-добрите в Европа?
- Системата е пробита в превенцията. Всъщност тук се решава въпросът за успеха или неуспехът на всяка терористична инициатива. Пробита е също в областа на защитата на заплашените обекти. Начинът, по който са проникнали в редакцията го показва безкомпромисно. Сградата е била с вход чрез дигитален код без всякаква друга мярка за сигурност. Терористите са причакали една журналистка пред вход и са я принудили чрез заплаха да въведе кода.
– Какъв паралел може да се направи между системата за защита срещу тероризъм във Франция и България?
- Такъв паралел, не ми се струва сериозно да бъде правен. Всъщност като си припомним само кървавия инцидент в Лясковец, аферата с КТВ, измислената тревога, че Цветан Василев ще убива Делян Пеевски и обратният сценарий, просто няма смисъл от коментари. Правоохранителната и правосъдната система тук са пробити. Шансът на България е, че не е интересен обект, освен може би като територия за преминаване. В България добре се знае, че през последната година ДАНС, която трябва да се бори с тероризма и мафията, всъщност обслужва партийни интереси. Така че въпросът за паралелите между българската и френската система за сигурност го оставям на „експерти“ като Митьо Гестапото, Бриго Аспарухов и подобни величия на ДС, които за съжаление са преобладаващите лица по посткомунистическите екрани в България.