След ролята на голмайстор Борисов поема ролята на плеймейкър

Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2015. "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите и очакванията им за новата година. Четете всички прогнози в специалната тема "Бъдещето". 
 
Днес представяме мнението на Геновева Петрова от социологическата агенция "Алфа Рисърч".

Какви са надеждите и какви са опасностите за страната през тази година?

- Надеждите са свързани с най-сериозните дефицити на страната през последните години – стабилно управление и реформиране на ключови сектори като съдебна система, здравеопазване, образование. Респективно, най-сериозната опасност е да не може да се постигне политическа и икономическа стабилизация. Пред България все още има не малко вътрешно-политически и международни рискови фактори, които тя не е в състояние да неутрализира самостоятелно. Сред тях са състоянието на енергетиката, финансовата система, икономиката, общоевропейски проблеми като противопоставянето ЕС – Русия и засилване на притока от бежанци.

Каква година очаквате – на изненади, трусове, скандали или на спокойствие, развитие и ново поведение на публичните фигури?

- Като цяло, на стремеж към спокойствие поне в първата половина от годината. Мнозинството от хората и особено от публичните фигури не показват енергия за нови битки, а по-скоро желание за възстановяване на обществено доверие.

Предвид предстоящите през есента местни избори, допускам, че можем да станем свидетели на скандали, които по-слабо или по-силно съпътстват предизборните кампании в страната.

Ще остане ли актуален въпросът КОЙ?

- Дори да получи ясен отговор, въпросът "#КОЙ?" вече има значима обществена роля – като граждански коректив на политическите действия. Той е индикатор за наличието на активно гражданско общество, което непримиримо отстоява принципи като справедливо, отговорно и прозрачно управление.

Какво е бъдещето на ДПС? Ще бъде ли изолирана наистина партията от централната власт? Добре ли е да бъде изолирана?

- Като един от носителите на модела "КОЙ" ДПС заслужи позицията си на политическа изолация. Всяка партия, която ползва неясни икономически ресурси за постигане на властови позиции, чрез които да концентрира икономически и политически ресурс в ръцете на същите икономически кръгове няма място в управлението.

Твърде рано е обаче да прехвърляме ДПС в миналото, особено като се има предвид способността му да поставя други (най-вече доскорошни негови коалиционни партньори) в ситуация да плащат сметката. Вероятно Движението ще успее както обикновено да съхрани електоралната си тежест, ще се съсредоточи върху позициите си в местната власт и ще дебне за подходящ момент да се завърне в централната.

Колко стабилно може да бъде управление, крепящо се на толкова разнородни политически сили? Как наричате новата коалиция?

- Стабилността е може би най-сериозното предизвикателство пред подобно разнородно по състав управление, а справянето с него е възможно единствено чрез консенсус за важните приоритети. Обединяването около евроатлантическите ценности и върховенството на закона внася относителна стабилност, особено при липсата на ползващи се с доверието на избирателите конкуренти.

До момента не само формулата, но и действията на правителството (например по казуса с проекта "Южен поток") дават основание коалицията да се определи като проевропейска. Сериозни са шансовете към името да се добави и "реформаторска", ако успее да проведе заявените реформи в ключови сектори като здравеопазване и съдебна система.

Каква роля пое Бойко Борисов и колко дълго може да я играе?

- Ще си послужа с аналогия от футбола. През първия си премиерски мандат Бойко Борисов се беше отдал на ролята на централен нападател, разчитайки, че отбелязаните голове са достатъчни. В началото на втория мандат обаче виждаме по-различен Борисов – в ролята на плеймейкър, амбициран да задава посоката на играта, подавайки на други топката пред вратата. Разбира се, ако няма кой да го направи, не би се поколебал да я вкара и сам. Това е роля, която Бойко Борисов е способен да играе докато има отбор.

Ще го бъде ли Реформаторският блок?

- Въпреки, че през последните месеци Реформаторският блок често присъства във водещите новини с вътрешно-коалиционните си противоречия, перспективата пред него е по-скоро положителна. За първи път от около 15 години насам в дясно протича, макар и трудна, консолидация, а не фрагментация. Важен е също фактът, че водещата роля в този процес е на новото поколение десни политици, което има шансове да се отърси от тежестта на противопоставянето между старите десни лидери. Не на последно място, с участието си в управлението блокът има възможност да реализира на практика реформаторската политика, под чието мото е сформирана коалицията. Отговорност на неговите представители е да проявят последователност в постигането на тази цел.

Ще има ли интрига в средите на националистическите формации?

- В средите на националистическите формации можем да очакваме интриги по две оси – между отделните субекти в тази част от политическия спектър и във вътрешно-партиен план. Агресивният тон между "Атака" и НФСБ е факт, откакто двете партии съществуват на политическата сцена и към момента липсват индикации за смекчаването му. Подкрепата на Патриотичния фронт за правителството вече генерира вътрешно-партийни напрежения, най-яркият пример за които е напускането на парламентарната група от Велизар Енчев. Важен, както за устойчивостта на коалицията между НФСБ и ВМРО, така и за управлението е въпросът дали лидерите на фронта ще успеят да удържат тези напрежения или ще допуснат да се задълбочат.

Кои политици ще следите с интерес?

- В контекста на управлението на страната – премиерът Бойко Борисов, ключови министри като финансовия, здравния и правосъдния (които заявяват провеждането на сериозни реформи в секторите си), лидерите на подкрепящите правителството партии. В контекста на предстоящите местни избори – кметовете на столицата и други ключови за страната общини. В международен план – лидерите на ЕС, САЩ, Русия.

Очаквате ли протести? Какви?

- Кризисна ситуация, в каквато се намира България налага предприемане на непопулярни управленски решения, а те предизвикват недоволството на пряко засегнатите общности. В този смисъл, отделни, гилдийни протести по конкретни поводи вероятно ще има. Масови граждански протести като тези от лятото на 2013г. са по-малко вероятни. Не трябва обаче да се изключва възможността от нови опити да се инспирира недоволството на по-радикални социални слоеве.

Какво очаквате от бъдещето?

- Трудности, воля, решения. Песимистичният сценарий е да се случват поотделно, оптимистичният – да се намерят едновременно и в достатъчно добра пропорция.